Определение № 3123 от 20.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1234/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от В. Д. М., против определение № 3982 от 08.12.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 4895/2023 г. на ВКС, I г. о., с което е потвърдено определение № 2803 от 03.10.2023 г. по ч. гр. дело № 3841/2023 г. на ВКС за оставяне без разглеждане на частна жалба от 14.06.2023 г. против определение № 1495 от 06 юни 2023 г. по гр. дело № 4022/2022 г. на ВКС, II г.о., постановено по реда на чл. 288 ГПК, и за прекратяване на производството по делото. Жалбоподателят твърди в касационната частна жалба и приложената към нея молба, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на процесуалните норми и необоснованост. Навежда доводи за недопустимост и неправилност и на постановеното определение по чл. 288 от ГПК, с което не е допуснато до касационно обжалване въззивно решение № 73 от 23.05.2022 г., постановено по гр. дело № 678/2021 г. на Пловдивски апелативен съд, поради оставянето в сила с него на друг недопустим съдебен акт. Иска обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг тричленен състав на ВКС. Ответникът М. А. С. в законоустановения срок е подал отговор, възразявайки че частната жалба е недопустима и иска да бъде оставена без разглеждане. Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., след преценка на данните по делото и доводите на страните, намира следното: Подадената от В. М. частна жалба е процесуално недопустима. С определение № 1495 от 06 юни 2023 г. по гр. дело № 4022/2022 г. на ВКС, II г. о., постановено по реда на чл. 288 от ГПК, не е допуснато до касационно обжалване въззивно решение № 73 от 23.05.2022 г. по гр. дело № 678/2021 г. на Пловдивски апелативен съд. Против така постановеното определение е била подадена частна жалба от В. М., която е оставена без разглеждане с определение № 2803 от 03.10.2023 г. по ч. гр. д. 3841/2023 г. на ВКС, I г. о. Съдът е приел, че частната жалба е подадена против съдебен акт, който не подлежи на обжалване. Този извод е потвърден с обжалваното по настоящото дело определение № 3982 от 08.12.2023 г. по ч. гр. д. 4895/2023 г. на ВКС. С постановеното по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК определение инстанционният контрол е изчерпан. Съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС подлежат само онези определения на ВКС по чл. 274, ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК – преграждащи по-нататъшното развитие на делото или изрично предвидени в закона за подлежащи на обжалване, които са постановени за първи път от касационната инстанция, но не и тези определения, които са постановени от ВКС по частни жалби срещу определения по чл. 274, ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК. Последните не попадат в нито една от тези двете групи определения. Тъй като касационната частна жалба е подадена против определение, което не подлежи на обжалване, тя е недопустима и съгласно чл. 286 във вр. с чл. 275, ал. 2 от ГПК следва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство – прекратено. Касационната частна жалба е и поредната с идентично съдържание, което води до извод за възможно засягане на принципа по чл. 3 от ГПК за добросъвестно упражняване от участниците в съдебното производство на предоставените им процесуални права. Задължението на съда да разгледа всяка подадена молба за защита на права е неразривно свързано с добросъвестното упражняване на процесуалните права от страните, а при очевидното им превратно упражняване в нарушение на чл. 3 ГПК, съдът следва и да откаже защитата им. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ г. о.