Определение № 225 от 24.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1005/2011 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на Софийския градски съд от 14.01.2011 г. по гр.д. № 13141/2010, с което е потвърдено решението на Софийския районен съд от 26.04.2010 г. по гр.д. № 55622/2009, като са с което са отхвърлени предявените искове за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната длъжност и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Недоволен от решението е касаторът А. “П. и.”, София, представляван от юрк. П. П., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за процесуалната легитимация на работодателя да отговаря по искове за оспорване на уволнението, когато закритата част от предприятието му е преминала към предприятието на друг работодател, който (въпрос) има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът по жалбата А. П. П. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че уволнението е незаконно, тъй като не са спазени правилата на особена закрила при уволнение, а ответникът е легитимиран да отговаря по иска, тъй като не е предал имуществото на закритата част от предприятието му на правоприемника на тази част. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият правен въпрос обуславя решението по делото и се разрешава противоречиво от съдилищата. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение