Определение № 59 от 16.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 49/2026 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по спор за подсъдност повдигнат с Определение № 7742 от 15.06.2026 год. по адм. д. № 1150/2026 год. на Административен съд - Варна, между него и Окръжен съд - Варна по въпроса за родово компетентния съд да разгледа като първа съдебна инстанция исковата молба на К. Ж. К., срещу Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/, като правоприемник на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество. Първоначалният иск е предявен пред Окръжен съд - Варна, който с Определение № 960/23.02.2026 год., в закрито съдебно заседание, е прекратил производството по делото и го е изпратил на Административен съд - Варна, с мотив, че предявеният иск по чл. 2а от ЗОДОВ не е подсъден на районния съд. От своя страна Административен съд Варна е приел с Определение № 7742 от 15.06.2026 год. по адм. д. № 1150/2026 год., че спорът е неподсъден на административните съдилища и е повдигнал спор за подсъдност, като е прекратил производството по делото. Настоящият петчленният състав на съдии от ВКС и ВАС счита, че компетентен да се произнесе по иска е общия граждански съд по следните съображения: В процесния казус, ищцата К. Ж. К., претендира заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди следствие на неоснователно допуснато обезпечение по ч.гр.д. № 583/2016 год. по описа на Апелативен съд – Варна и водено производство за отнемане на имущество, за което е било образувано гр.д. № 1270/2016 год. по описа на Окръжен съд – Варна. Поддържа се в исковата молба, че с решение № 39/05.02.2016 год. на КОНПИ е било образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество въз основа на постъпило в ТД на КОНПИ – Варна уведомление с рег. № 4279/14 от 05.06.2015 год. от Окръжна прокуратура – Варна и заведен в ТД Варна на КОНПИ с вх. № УВ-826/05.06.2015 год. за привличане като обвиняем на 18.05.2015 год. по д.п. № 135/2014 год. по описа на ОСлО при ОП-Варна на К. К. по повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.213а, ал.3, т.2, вр. Ал.2, т.3 и т.4, вр. Ал.1 от НК, като престъплението попадало в обхвата на чл.22, ал.1, т.11 от ЗОПДНПИ. Комисията е образувала срещу ищеца производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, като внесла в Окръжен съд Варна мотивирано искане за налагане на обезпечителни мерки върху движимото и недвижимо имущество на лицето. ОСВарна е допуснал исканите обезпечения на бъдещ иск по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.), с обезпечителни мерки върху цялото имущество на проверяваното лице - възбрани върху недвижими имоти, запори върху дружествени дялове и леки автомобили, вземания и банкови сметки. С Решение по гражданско дело № 1270/2016 год. на Варненския окръжен съд, потвърдено с решение на Варненския апелативен съд, недопуснато до касационно обжалване от ВКС съдебното производство по делото е прекратено и искането на Комисията не е уважено и не е прието за основателно. През 2023 година с определение на съда са отменени допуснатите обезпечения и са вдигнати обезпечителните мерки. Съгласно чл. 2 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от съдебни актове по Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. Създадена е и новата разпоредба на чл. 2а ЗОДОВ, с която е предвидена изрична отговорност за дейност на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество. В новата разпоредба на чл. 2а ЗОДОВ не е посочен изрично редът за осъществяване на отговорността на Комисията - по ГПК или по АПК, в сравнение с посоченото в чл. 1, ал. 2, чл. 2, ал. 2 и ал. 3, в чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ. С оглед, обаче, систематичното място на разпоредбата на чл. 2а от ЗОДОВ, следва да е приеме, че законодателят е имал предвид отговорността на Държавата за дейността на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество да се реализира пред общите съдилища по ГПК, подобно на отговорността за дейността на правозащитните органи, какъвто характер носят белезите на производството и дейността на Комисията, а не пред административните съдилища. Според чл. 2а ЗОДОВ (Нов - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 19.11.2012 г.), държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органите и на длъжностните лица по Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, извършени при или по повод изпълнение на правомощията или службата им. Решаващ за изхода на настоящия спор се явява анализът на основният характер на осъществяваната от КОНПИ дейност, а не правната природа на отменения акт. Не всички отношения между КОНПИ, като специализиран държавен орган - чл. 5, ал. 1 от ЗОПДНПИ и лицата, по отношение на които КОНПИ упражнява своята дейност, са равнопоставени, видно от правомощията й. Част от дейността на КОНПИ по ЗОПДИППД (отм.) и ЗОПДНПИ е с белезите на правозащитна - юрисдикционното производство протича между равнопоставени страни и решаващият орган стои извън тях и материалното правоотношение, от което произтича спора. Такива са действията по обезпечаване, предявяване и разглеждане на иска, както и за вредите от неправомерното извършване на тези действия. Такива са имуществените и неимуществените вреди, настъпили от образуването на изпълнителни производства за изплащането на суми за съдебно-деловодни разноски в съдебното производство, предмет на процесната искова претенция. Предвид изложеното, в настоящият случай, компетентен да разгледа и да се произнесе по исковата молба на К. Ж. К. срещу Комисия за отнемане незаконно придобито имущество, с правно основание чл. 2а от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, е общия граждански съд. Този извод се налага и с оглед Решение № 2 от 23.05.2013 год. на КС по к. д. № 1/2013 год. на Конституционния съд на Р България, в което е прието, че някои решения на КОНПИ имат характера на административни актове, но за тях специалният ЗОПДНПИ предвижда съдебна защита на засегнатите лица да се осъществи по друг ред -пред общите съдилища. С оглед гореизложеното и на основание чл. 135, ал. 4 и ал. 7 АПК, съставът на Върховния касационен съд и Върховния административен съд на Р. България