Определение № 463 от 15.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 2129/2019 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Д. Д. Т. срещу постановеното по реда на чл.294 ГПК Решение № 2362 от 09.10.2018 год. по т.д.№ 2630/2018 год. на Софийския апелативен съд с което въззивният съд е потвърдил решение № 1527 от 26.08.2016 год. по т.д.№ 2179/2011 год. на Софийски градски съд. Предмет на въззивен контрол е била тази част от решението на СГС с която са били отхвърлени обективно съединените искове на Д. Т. срещу „Български имоти корпорация”ЕООД за присъждане на сумата 181677.44 лв. разходи за подобрения и необходими СМР за наети обекти в х-л „Журналист” в к-с „Златни пясъци” и обезщетение за забава възлизащо на 29752.80 лв. Тезата на ищеца (извън оспорването на действителността на договора) е за невиновно неизпълнение на задължението за плащане на вноската, поради това, че не е бил запознат с текста на договора и се е основавал на преддоговорно споразумение за по-дълъг срок (10 години) с едногодишен гратисен период. Поради това е извършил предвидените в договора разходи за подобрения, които да бъдат приспадани от наемните му вноски. С поради това, че пред периода на действие на договора е било препятствано ползването на търговските обекти по предназначение, той е претърпял вреда, съизмерима с направените, разходи за подобрения. С отменителното Решение № 40 от 06.03.2018 год. по т.д.№ 1618/2017 год. съставът на ІІ т.о. на ВКС, като е констатирал, че неправилно главният иск е бил разгледан като такъв с правно основание чл.230 ал.2 и ал.3 ЗЗД е указал на въззивния съд, че действителната претенция е по чл.82 вр.чл.79 ал.1 ЗЗД - преки вреди от предсрочното прекратяване на договора за наем, доколкото извършените от наемателя разходи за подобрения съответстват на срока на договора. Необходимостта от съпоставка на периода на действително ползване на наетите вещи вещ, съобразно предназначението им (търговски площи) и направените разходи за привеждането и във вид, позволяващ ползването по предназначение произтича от това, че съгласно договора, престацията на наемателя двукомпонентна: 1./ Разход за ремонт и подобрения на наетите вещи за да бъдат приведени във вид годен за ползване; 2./ Периодични годишни парични вноски, формирани след приспадане на част от разхода по първия компонент. Срокът на договора започва да тече, считано от 15.06.2008 год. Няма спор, че действието му е прекратено едностранно от наемодателя, поради неизпълнение в срок на втория компонент - плащане на парична вноска, считано от 30.09.2009 год. Изпълнението на първия компонент – извършването на подобрения не се оспорва, а е и установено от доказателствата по делото. Именно от това обстоятелство произтича тезата на ищеца-касатор за наличието на пряка вреда, чието обезщетяване претендира по съдебен ред – неизпълнение на задължението на „Български имоти корпорация”ЕООД да му осигури необезпокояваното ползване (вкл. достъп на клиенти) на наетите имоти, което да компенсира извършените разходи за подобрения за срока на договора. За проверка на тази теза и съпоставка на периода на реалното ползване на обектите с извършените ремонтни разходи за тях ВКС е върнал делото за ново разглеждане, изрично квалифицирайки претенцията по чл.82 ЗЗД като такава за обезщетяване на пряка вреда, а не за пропусната полза. За да потвърди отхвърлителното решение на Софийски градски съд, съставът на САС е посочил, че наемателят е бил неизправен при плащане на наемната цена от 24000 евро и договорът е прекратен правомерно. Съдържа се изложение на фактическата обстановка. Не са изложени мотиви съобразно квалификацията, посочена от ВКС и наличието/липсата на пряка вреда, съпоставима с установените разходи. Поради това и съобразно правомощията по т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год., съдебният състав счита, че следва да бъде допуснат касационен контрол за проверка на допустимостта на въззивния акт – съответствието му с действителната правна квалификация на спора, определена в предходното производство пред ВКС. Касаторът ще следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса по чл.18 ал.2 т.2 от Тарифа № 1/2008 год. на МП и представи вносен документ. Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.