Определение № 8437 от 12.08.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5892/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на В. А. В. против Определение №209/08.01.2025 г. постановено по адм. д. №2687/2023 г. по описа на Административен съд – Варна. Изложени са мотиви за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна. Ответникът – Директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Варна в писмен отговор, оспорва жалбата като неоснователна. Върховният административен съд, шесто отделение, в настоящия състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следите съображения. С оспореното Определение №209/08.01.2025 г. постановено по адм. д. №2687/2023 г., Административен съд – Варна е отменил протоколно определение от 10.12.2024 г., с което е дадено ход на делото, жалбата на В. В. срещу разпореждане [номер]/30.11.2023 г. на ръководителя на Пенсионно осигуряване (ПО) към ТП на НОИ – Варна е оставена без разглеждане и производството по адм. д. №2687/2023 г. по описа на АС – Варна е прекратено, като жалбата е изпратена на ръководителят на ПО при ТП на НОИ – Варна по компетентност. От фактическа страна съдът установил следното: Със заявление с вх. № 2113-03-1979/18.07.2023 г. В. В. поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ), като във връзка с това директорът на ПО при ТП на НОИ – Варна разпоредил проверка, която имала за цел да се потвърдят данните за осигурителен стаж и доход, върху които са били внесени дължимите осигурителни вноски за лицето, което се е самоосигурявало като упражняващо свободна професия след 01.02.2016 г. Въз основа на проверката е издадена служебна бележка по чл. 41 от НПОС, с която е признат стаж за определени периоди между 2016 г. и 2022 г. В резултат на проверката е съставен Констативен протокол от 08.09.2023 г., въз основа на който са издадени Задължителни предписания № ЗД-1-03-01419417/08.09.2023 г. от контролен орган на НОИ – Варна, с които е указано да бъдат заличени данните подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО на В. В. за периода от 06.09.2021 г. до 10.10.2021 г. с вид осигурен 14, декларация образец № 1. Същите били обжалвани по административен ред, като с Решение № 2153-03-178/14.12.2023 г. директорът на ТП на НОИ – Варна, отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението на директора било оспорено пред АС – Варна, където е образувано адм. д. 261/2023 г. С оглед висящото съдебно производство по спора, с разпореждане [номер] по Протокол №2174-03-174/30.11.2023 г. производството по заявлението за пенсия е спряно до издаване на окончателна служебна бележка на основание чл. 41 НПОС, която ще е от значение за определяне на правото на пенсия. Същото било оспорено по съдебен ред. За да постанови процесното определение, съдът е приел, че разпореждането за спиране на производството по отпускане на ЛПОСВ подлежи първо на обжалване по административен ред пред ръководителя на ТП на НОИ, съгласно чл. 117, ал. 2, б. "ж" КСО и чак едва след приключване на административното обжалване, може да се търси защита по съдебен ред. Поради това съдът е приел, че жалбата на В. В. е недопустима и като такава я оставил без разглеждане. Определението е правилно. Съгласно чл. 117 от КСО административното обжалване е абсолютна положителна процесуална предпоставка за възникване на правото на жалба пред съда, като при това на обжалване подлежи не разпореждането, а решението на Ръководителя на ТП на НОИ съгласно чл. 118, ал. 1 от КСО. С чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "ж" от КСО е въведено задължително обжалване по административен ред пред ръководителя на съответното териториално поделение Националния осигурителен институт на разпорежданията за спиране на производството по отпускането или изплащането на парични обезщетения по глава четвърта и на пенсиите. На основание чл. 117, ал. 3 от КСО ръководителят на ТП на НОИ е длъжен да разгледа жалбата и да се произнесе с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването й. В разпореждането на адресата изрично е указано, че може да го обжалва по реда на чл. 117, ал. 2 от КСО пред ръководителя на ТП на НОИ в 14-дневен срок от датата на получаването му. Изчерпването на административния ред за обжалване е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на съдебното обжалване. Съгласно чл. 118, ал. 1 от КСО на обжалване пред административния съд подлежи решението на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт по чл. 117, ал. 3 КСО. В разглеждания случай задължителният административен ред за обжалване не е бил изчерпан, поради което Административен съд - Варна законосъобразно е оставил без разглеждане подадената жалба като недопустима и е изпратил делото на надлежния орган извън системата на съдилищата, а именно Ръководителят на ТП на НОИ - Варна на основание чл. 130, ал. 4 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо във вр. с чл. 236 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,