Определение № 1223 от 18.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4296/2023 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба вх. № 15927 от 06.12.2023 г. на Т. М. А. и Н. К. А. за допълване на определение № 3847/01.12.2023 г. по настоящото дело в частта за разноските. Молителите считат, че размерът на заплатеното от тях адвокатско възнаграждение съответства на чл.9, ал.3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът в производството Х. Х. Б. оспорва молбата. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение – по 1200 лв. за всеки от молителите, ответници в частното производство. Позовава се на обстоятелството, че те са подали един общ отговор на частната касационна жалба и счита, че не следва да се присъждат разноски отделно за всеки един от тях. Освен това счита, че приложимият текст за определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение за частното производство е чл.7, ал.1, т.7 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Позовава се и на обстоятелството, че до момента е осъден да заплати 4000 лв. разноски на молителите. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, счита молбата за процесуално допустима, тъй като е подадена в законния едномесечен срок. Разгледана по същество, молбата е основателна. Производството по настоящото ч. гр. д. № 4296/2023 г. е образувано по частна касационна жалба на Х. Х. Б. срещу определение № 8458 от 12.07.2023 г. по в. ч. гр. д. № 7284/2023 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение № 13401/10.04.2023 г. по гр. д. № 59546/2022 г. на Софийския районен съд, 42 с-в, с което е било прекратено производството по предявения от Х. Х. Б. срещу Т. М. А. и Н. К. А. иск по чл.108 ЗС за собственост на ПИ с идентификатор [№] по КККР на [населено място], с площ от 585 кв. м., а при условията на евентуалност – че е собственик на 200 кв. м. от същия имот. С определение № 3847/01.12.2023 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване и като резултат въззивното определение на Софийски градски съд е потвърдено. Съставът на ВКС е пропуснал да се произнесе по разноските, направени от ответника, поради което това следва да стане в настоящото производство. С оглед изхода на частното производство, на ответниците Т. М. А. и Н. К. А. се дължат на основание чл.78, ал.3 ГПК сторените разноски. Те са поискани своевременно с отговора на частната касационна жалба. Представени са и два договора за правна защита и съдействие от 20.09.2023 г. с приложени към тях платежни нареждания, от които се установява, че всеки от ответниците е заплатил по 1200 лв. адвокатско възнаграждение. По направеното възражение за прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения ВКС приема, че приложима е разпоредбата на чл.7, ал.1, т.7, вр. чл.7, ал.2, т.3 и 11 от Наредба № 1/2004 г. за минималнине размери на адвокатските възнаграждения. При цена на иска от 10 588,40 лв., минималният размер на адвокатското възнаграждение е 676,46 лв. за всеки от ответниците. С оглед фактическата и правна сложност на делото, заплатените адвокатски възнаграждения следва да бъдат намалени до 680 лв. Обстоятелството, че и за двамата ответници е подаден един отговор на частната касационна жалба, не ги лишава от правото всеки от тях да претендира присъждане на заплатеното от него адвокатско възнаграждение. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение