Решение № 12031 от 18.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3270/2010 г.

Решение № 12031 от 18.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3270/2010 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 1756 от 28.12.2009 г., постановено по адм. д. № 1880/08 г. Пловдивският административен съд, първо отделение, I-ви състав, е отменил ревизионен акт № 160800575/09.06.2008 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 616 от 8.08.2008 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София, в частта му с която на Софка Андонова Куцева от гр. Пловдив са определени данъчни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за отчетната 2001 г. в размер на 49,07 лв. и лихва за забава в размер на 39,38 лв. и за отчетната 2003 г. в размер на 56,11 лв. и лихва за забава върху тях в размер на 30,25 лв. С решението съдът е отхвърлил жалбата на Софка Андонова Куцева от гр. Пловдив против ревизионен акт № 160800575/9.06.2008 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 616 от 8.08.2008 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София, в частта му с която на Софка Андонова Куцева от гр. Пловдив са определени данъчни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за отчетната 2001 г. в размер на 11 008,54 лв. и лихви за забава в размер на 8 837,19 лв. и за отчетната 2003 г. в размер на 15 293,87 лв. ведно с лихви за забава в размер на 8 248,10 лв., като е осъдил жалбоподателката да заплати на Д "ОУИ" - гр. Пловдив сумата 1 317,79 лв. юрисконсулско възнаграждение. Срещу така постановеното решение в отхвърлителната му част е подадена касационна жалба от Софка Андонова Куцева от гр. Пловдив, чрез пълномощника й адв. Теодора Чочева - Василева. В същата се прави оплакване, че решението на Пловдивския административен съд в обжалваната му част е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения, както и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата са изложени подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Пловдивския административен съд в обжалваната му отхвърлителна част и да реши спора по същество, като отмени обжалвания ревизионен акт изцяло. Претендира се присъждане на разноски. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо а отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустими. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Пловдивският административен съд е отменил ревизионен акт № 160800575/9.06.2008 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 616 от 8.08.2008 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София, в частта му с която на Софка Андонова Куцева от гр. Пловдив са определени данъчни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за отчетната 2001 г. в размер на 49,07 лв. и лихва за забава в размер на 39,38 лв. и за отчетната 2003 г. в размер на 56,11 лв. и лихва за забава върху тях в размер на 30,25 лв. В тази си част като необжалвано решението е влязло в законна сила и не предмет на касационно разглеждане. С останалата част от решението административният съд е отхвърлил жалбата на Софка Андонова Куцева от гр. Пловдив против ревизионен акт № 160800575/9.06.2008 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 616 от 8.08.2008 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София, в частта му с която на Софка Андонова Куцева от гр. Пловдив са определени данъчни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за отчетната 2001 г. в размер на 11 008,54 лв. и лихви за забава в размер на 8 837,19 лв. и за отчетната 2003 г. в размер на 15 293,87 лв. ведно с лихви за забава в размер на 8 248,10 лв. Първоинстанционният съд е описал много подробно и систематично установената фактическа обстановка по време на ревизията - издадените заповеди във връзка с провеждането на ревизията, извършените процесуални действия по събиране на доказателства и резултатите от тях, основанията, които са дали на органа по приходите основание да приеме за наличие на хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, поради което ревизията е проведена по специалния ред на чл. 122 и сл. от същия кодекс. Първоинстанционният съд е обсъдил и събраните в хода на съдебното обжалване писмени и гласни доказателства, поради което е пристъпил към изграждане на своите изводи относно оплакванията на жалбоподателката за незаконосъобразност на издадения ревизионен акт. В тази насока на първо място са изложени мотиви защо съдът приема за неоснователно оплакването, че не са налице условия за провеждане на ревизия по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК и по специално по въпроса за наличие на хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК - декларираните и/или получените приходи, източници на формиране на собствения капитал или безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояния за ревизирания период. Анализирайки събраните по делото доказателства са изложени мотиви, че в хода на ревизията е установено по несъмнен начин, че през ревизираните периоди задълженото лице е придобило имущество и парични суми на значителна стойност които значително надхвърлят получаваните доходи по трудово правоотношение, като фактическите и правните основания на РА в тази насока са логически издържани на установените факти по време на ревизията. Административният съд е приел за неоснователно оплакването на жалбоподателката, че към началото на 2000 г. семейството е притежавало спестени 80 000 щатски долара, като е посочил, че представената в тази насока разписка от ФК "Фистк" - ООД за доначислена лихва по влог на името на съпруга Георги Йорданов Куцев не установява по никакъв начин това твърдение. Като допълнителен аргумент в тази насока е отбелязано още, че събраните доказателства за получаваните доходи от ревизираното лице и съпруга му преди 2000 г., както и извършените от тях покупки на недвижима собственост също изключват възможността да се приеме, че семейството е имало спестени към 2000 г. 80 0000 долара. Първоинстанционният съд е приел за недоказано и твърдението на жалбоподателката, че преди 2000 г. е получила като обезщетение за настъпило застрахователно събитие сумата 16 000 германски марки от застрахователно дружество "Уника". В тази насока съдът се е позовал на представено по делото удостоверение от ЗК "Уника", като е отбелязал, че тежестта на доказване на това твърдение е на жалбоподателката, за което й е издадено съдебно удостоверение и възможност да представи доказателства. Административният съд не е възприел и твърденията на жалбоподателката, че е получила в заем от брат си Георги Теохаров общо в размер на 48 000 лв. Съпоставяйки писмените обяснения и свидетелките показания на последния с останалите събрани по делото доказателства съдът е направил съждения, че предвид наличните доказателства за получавания годишен доход от свидетеля е трудно да се приеме, че той е могъл да спести сумата от 48 000 евро. Маркирана е липсата на данни за декларирани суми при влизане на територията на Република България било от свидетеля, било от жалбоподателката, като от друго страна данните от представените разписки не съответстват на установеното по време на ревизията движение на парични суми по банковите сметки на задълженото лице. Административният съд не е зачел твърдението на страната за получен паричен заем от съпруга й, тъй като нито е посочен размер на заема, нито пък периода, в който е получен, а отделно от това не се ангажират и доказателства в подкрепа на твърдението. За неоснователно е било прието и оплакването, че при определяне на данъчната основа от статистическите данни не са изключени консумативите на домакинството - разходи за ел. енергия, вода, отопление и прочие, като е посочено, че в хода на ревизията приходната администрация е събрала конкретни данни за тези разходи и те са изключени от определените разходи за живот на едно лице за периода. Съдът е намерил за основателно единствено оплакването относно включването като разходи на суми за командировъчни при посещения в Гърция и Турция, като приспадайки тези суми е отменил РА в посочената част. Направен е краен извод за законосъобразност на РА в посочената част, съответно за неоснователност на жалбата. Решението на Пловдивския административен съд е правилно и законосъобразно. Едно от основните оплаквания на касатора е за непълнота на доказателства и решаване на спора при неизяснена фактическа обстановка. В тази насока следва да бъде посочено, че такова касационно основание не съществува в чл. 209, т. 3 от АПК. Отделно от това, разпоредбата на чл. 220 от АПК установява забрана за фактически установявания в касационната инстанция, като Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Дори и да не съществува подобна забрана, а да се приеме, че представените с касационната жалба доказателства се ангажират по реда на чл. 219 от АПК, то същите отново не установяват твърденията на жалбоподателката. На първо място протоколите за разпит на свидетели по друго административно дело не могат да бъдат разглеждани като писмени доказателства. На второ място, представеното удостоверение № 366/19.06.2009 г. на ЗК "Уника", според което на съпруга на жалбоподателката е заплатена сума в размер на 16 000 германски марки за настъпило застрахователно събитие по полица от 31.01.1996 г. е подписано от "експерт", без да има данни за неговото име и представителната му власт по отношение на застрахователната компания. Отделно от това, както е изразил становище и първоинстанционния съд, тази сума е изплатена много преди ревизирания период и доказателство се явява неотносимо към спора. Без значение са и причините, поради които доказателствата не са събрани по делото, след като няма оплакване, че това е станало поради процесуални нарушения от страна на съда. Впрочем такива не се установяват и от настоящата инстанция, а от данните по делото е видно, че то е отлагано неколкократно за да бъдат ангажирани доказателства от жалбоподателката. Направените оплаквания относно необоснованост на изводите на съда за неоснователност на твърдението за получен заем от брата на жалбоподателката също са неоснователни. При изграждане на изводите си в тази насока съдът е съобразил всички събрани по делото доказателства и е направил логически обосновани изводи. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд - гр. Пловдив не страда от пороците, сочени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо а отделение,