Решение № 5975 от 7.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12447/2013 г.

Решение № 5975 от 7.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12447/2013 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 5315 от 30.07.2013 г., постановено по адм. д. № 11402/12 г. Административен съд - София град, първо отделение, 19-ти състав, е отменил по жалба на Стоян Венциславов Николов от гр. София ревизионен акт № 2101108388/23.12.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП- гр. София, потвърден частично с решение № 1868/1.08.2012 г. на на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. София, в частта, в която на оспорващия е определен данък за довнасяне по ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 1 767,26 лв. ведно със съответните лихви. Със същото решение съдът е изменил по жалба на Стоян Венциславов Николов от гр. София ревизионен акт № 2101108388/23.12.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП- гр. София, потвърден частично с решение № 1868/1.08.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. София, в частта, в която на оспорващия е определен данък за довнасяне по ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 3 397,96 лв. ведно със съответните лихви за забава, като вместо него е определил данък за довнасяне в размер на 1 044,04 лв. ведно със съответните лихви. С решението съдът е осъдил е осъдил страните да заплатят разноски съобразно уважената и отхвърлената част от жалбата. Срещу така постановеното решение в отменителната и изменителната му части, както и в осъдителната му част за разноските, е подадена касационна жалба от Александър Георгиев Георгиев в качеството му на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. София. В същата се прави оплакване, че решението на административния съд в посочената му част е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат съответни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на административния съд в отменителната и изменителната му част, и в осъдителната част за разноските и да реши спора по същество, като потвърди оспорения ревизионен акт изцяло. Претендира се заплащане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Стоян Венциславов Николов от гр. София чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Административен съд София град е отменил по жалба на Стоян Венциславов Николов от гр. София ревизионен акт № 2101108388/23.12.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП- гр. София, потвърден частично с решение № 1868/1.08.2012 г. на на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. София, в частта, в която на оспорващия е определен данък за довнасяне по ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 1 767,26 лв. ведно със съответните лихви, както и е изменил ревизионния акт в частта, в която на оспорващия е определен данък за довнасяне по ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 3 397,96 лв. ведно със съответните лихви за забава, като вместо него е определил данък за довнасяне в размер на 1 044,04 лв. ведно със съответните лихви. В отхвърлителната му част /макар и неопределена прецизно поради начина на изписване на диспозитива/решението е влязло в законна сила и не е предмет на касационно разглеждане. Изложени са мотиви, че ревизионният акт е издаден от компетентен органи и в предвидената от закона форма. Съдът е квалифицирал направените оплаквания от задълженото лице за допуснати съществени процесуални нарушения по време на ревизията са неоснователни, тъй като правата на ревизираното лице не са били засегнати и на него е била дадена възможност да направи възражения и да сочи доказателства, като обстоятелството, че те не са възприети от приходния орган не може да бъде разглеждано като съществено процесуално нарушение. По отношение на материалната законосъобразност на оспореният РА решаващият съд е приел, че същият е частично незаконосъобразен. След възпроизвеждане на разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, поради наличието на която разпоредба е проведена ревизия по особения ред, и посочване на начина на разпределение на доказателствената тежест, първоинстанционният съд е приел, че не могат да бъдат възприети всички аргументи на приходния орган, тъй като част от тях са направени върху липсваща фактическа и от там правна опора. Съдът не е споделил извода на органа по приходите, че Юлия Георгиева Колева - Соранг, марка на съпругата на жалбоподателя, не е разполагала със сумата от 35 000евро, които самата е декларирала, че е дарила на семейството, а приемат, че е разполагала само със сумата от 8 525 евро. Цитирайки приложените по административната преписка нотариални актове за продаден и закупен недвижим имот от посоченото лице, както и сумите от продажбата и даденото за покупката, административният съд е приел, че Колева е разполагала с цялата сума от продажбата на имота в размер на 60 000евро, тъй като тя получила цялата сумата действайки като продавач и пълномощник на своя съпруг и съсобственик. Изводът на органа по приходите, че 1/2 от тази сума е преминала във владение на съпруга, е възприет като неподкрепен от доказателства и основаващ се само на това, че 1/2 от сумата му принадлежи като съсобственик. На база на това е прието, че следва да се възприеме вторият вариант на заключението на вещото лице, което е установило на база на доказателствата, че през 2007 г. няма недостиг на парични средства на оспорващия, а за 2008 г. недостигът е в размер на 20 880,69 лв. или по 10 440,35 лв. за всеки един от членовете на семейството или задължението на Николов възлиза на 1 044,04 лв. Решението на Административен съд София град е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на директора на Д "ОДОП" - гр. София се правят доводи за наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Основно обаче оплакванията са за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с възприемане от страна на първоинстанционния съд на единия от двата варианта на заключение на експерта. Направените оплаквания са неоснователни. На база на анализ на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд правилно е приел, че не са оборени констатациите на РА за наличие на хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, като в тази отхвърлителна част като необжалван ревизионният акт е влязъл в законна сила. От обстоятелството, че ревизията е проведена по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК и констатациите на ревизионния акт се ползват с презумпцията за вярност по чл. 124, ал. 2 от ДОПК не следва автоматично, че издаденият РА е абсолютно правилен, каквато теза де факто е развита в жалбата. На база на събраните по делото доказателства, в това число заключението на неоспорената от страните икономическа експертиза, първоинстанционният съд обосновано е приел, че органът по приходите неправилно е определил данъчната основа по чл. 122, ал. 2 от ДОПК и същата следва да бъде коригирана, което от своя страна води и до корекция в размера на установените задължения за данък общ доход и задължителни осигурително вноски. Административният съд е обосновал позицията си защо възприема втори вариант от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза л. 244 и сл. от делото. Няма законова пречка при съдебното оспорване жалбоподателят да ангажира и други доказателства /изключая отговорността за разноски по чл. 161, ал. 3 от ДОПК/, различни от тези, представени в хода на ревизията и административното оспорване. От представените данъчни декларации за 2003 г. и 2004 г. е установено наличие на определени суми, от които след приспадане на съответните разходи на живот, е определено от вещото лице съответно начално салдо за 2007 г. Изразходването на част от тези суми /за придобиване на по значими вещи или някакви други съществени разходи/ е положителен факт, който е можело да бъде изследван от органа по приходите по време на ревизията, а не да се сочи аргумента, че след като липсват доказателства за това къде са били съхранявани сумите и че към тоя период банковата система е била стабилна, то сумите следва да се презумира, че сумите са изхарчени. Видно от данните от съдебния протокол от 17.04.2013 г. - л. 434 от първоинстанционното дело, в което съдебно заседание е бил извършен разпита на експерта, представителят на приходната администрация не е имал възражение срещу заключението, нито е неправил искания за поставяне на допълнителни задачи или за изготвяне на тройна съдебно-икономическа експертиза. Вторият вариант на заключение, който е възприет от административния съд, действително включва като дарена само сумата от 8 525 евро от майката на съпругата на ревизираното лице, поради което е без значение обстоятелството, че в мотивите е посочено, че следва да се приеме размер на дарението от 30 000евро. Неоснователни са и оплакванията на касатора относно това, че в приходната част за 2007 г. е била включена сумата от 18 500 лв., съставляваща заплатен адвокатски хонорар на жалбоподателя от "Астра компас" - ООД. Включването на сумата в приходния поток за 2007 г. е извършено от вещото лице на база на представена от ревизираното лице декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, от която е установил, че лицето е декларирало доходи от дейност като адвокат в размер на 140 000 лв. В касационната жалба се твърди, че тази сума не е била платена, но не се представят доказателства, сочени в жалбата, в подкрепа на твърдението, че тя е била заплатена само през 2006 г. и неправилно е включена и през 2007 г. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд - София град не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,