Решение № 3872 от 07.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10010/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. А. И., чрез адв. М. Михайлова срещу Решение №2166 от 30.04.2025г. по адм. дело №1938/2024г. на Административен съд (АС) –Благоевград, С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касатора срещу Заповед № РД-14-5611/04.12.2024 г. на началника на Областен отдел "Автомобилна администрация" (ОО "АА") - гр. Благоевград в Главна дирекция „Автомобилна инспекция“ при Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИА „АА“) В ЧАСТТА по т. 1 за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) – „временно спиране от движение на лек автомобил „Мерцедес Спринтер 313 ЦДИ“ с рег. № [рег. номер], чрез отнемане на документа, удостоверяващ регистрацията и сваляне на предната табела с регистрационен номер - до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца“. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага се, че по делото не е безспорно доказано извършването на твърдяното административно нарушение. Касаторът счита, че първоинстанционният съдебен състав неправилно не е кредитирал показанията на част от разпитаните по делото свидетели. Сочи, че съдът не е обсъдил възраженията му, че процесното МПС, с което се твърди, че е извършван международен обществен превоз на пътници, не попада в категорията на МПС, за които следва да бъде издадено удостоверение или лиценз. Според касатора незаконосъобразно не е определен конкретен срок на мярката, както и не са изложени мотиви в тази насока, което е самостоятелно основание за отмяна на мярката. По изложените съображения се претендира отмяна на съдебния акт. Прави се искане за присъждане на разноски. В представено по делото писмено становище касаторът излага подробни съображения по същество на оспорването, в подкрепа на изложените в касационната жалба твърдения. Ответникът – началникът на ОО "АА" - гр. Благоевград към ИА „АА“, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение. Моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалвания съдебен акт на АС-Благоевград. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представлява се от гл. юрисконсулт Илиева. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Със съдебното решение е отхвърлена жалбата на А. А. И. срещу Заповед № РД-14-5611/04.12.2024 г. на началника на ОО "АА"- гр. Благоевград към ИА "АА" в частта по т.1 за прилагане на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗАвтП- „временно спиране от движение на лек автомобил „Мерцедес Спринтер 313 ЦДИ“ с рег. № [рег. номер], чрез отнемане на документа, удостоверяващ регистрацията и сваляне на предната табела с регистрационен номер - до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца“. За да постанови този правен резултат съдът е установил от фактическа страна следното: При извършване на 04.12.2024 г., проверка относно спазване на Закона за автомобилните превози, Закона за движение по пътищата и издадените въз основа на тях подзаконови нормативни актове от ИА „АА “, служители на Областен отдел „Автомобилна администрация“ (ОД "АА") – гр. Благоевград, са установили, че на същата дата около 14:00 ч. в гр. Симитли на ул. “Предел“, срещу дом № 32 в посока гр. Благоевград, Ю. З. Ю. управлява лек автомобил, с който извършва нерегламентиран международен обществен превоз на един пътник срещу заплащане на сумата в размер на 150 евро, по маршрут Република България – Кралство Испания, с моторно превозно средство (МПС) - лек автомобил марка и модел “Мерцедес Спринтер 313 ЦДИ“ с рег.№ [рег. номер], собственост на касатора- А. А. И.. При проверката е установено, че Ю. З. Ю. извършва международен обществен превоз на пътници, срещу заплащане или икономическа облага, като има уговорка с пътника - К. М. за заплащане на транспортната услуга до Кралство Испания в размер на 150 евро. В хода на проверката е снето сведение от превозвания пътник – К. М., който е заявил, че след пристигането на автомобила на предварително уговорено място за потегляне, той се качил и заплатил на водача сумата от 150 евро. След направена справка в информационните масиви на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ е установено, че международният обществен превоз на пътници се извършва без за МПС - марка и модел „Мерцедес Спринтер 313 ЦДИ“ с рег.№ [рег. номер], собственост на касатора- А. И., да има издадено заверено копие към лиценз на Общността и същото не е вписано в списък на моторните превозни средства към лиценз, издаден от Министерство на транспорта и съобщенията. Съставен е Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 00501 от 04.12.2024 г. за констатираното нарушение, надлежно връчен на адресата, в който е отбелязано, че същият отказва да го подпише. АУАН е подписан от съставителя и от един свидетел. Въз основа на съставения АУАН при пълно възприемане на описаните в него фактически обстоятелства началникът на ОО „АА“ – гр. Благоевград е издал Заповед за прилагане на ПАМ № РД-14-5611/04.12.2024, с която е приложил две принудителни административни мерки: „временно спиране от движение на моторно превозно средство“ – лек автомобил марка и модел „Мерцедес Спринтер 313 ЦДИ“ с рег.№ [рег. номер], собственост на А. А. И., до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, чрез отнемане на документа удостоверяващ регистрацията и сваляне не предна регистрационна табела, (спрямо собственика на МПС), и „временно отнемане на СУМПС до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година“ спрямо водача на МПС- Ю. Ю.. Прието е в заповедта, с оглед подробно описаната фактическа обстановка досежно констатираните с АУАН нарушения на ЗАвтП, че е налице основание за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 106а, ал. 1, т. 1, буква „а“ ЗАвтП и съответно по чл. 106а, ал. 1, т. 4, буква „б“ ЗАвтП. Посочените факти първоинстанционният съд е приел, че се потвърждават от писмените обясненията на лицето - К. Е. М., пътувало в автомобила, дадени в рамките на административното и съдебното производство. По делото пред пъвроинстанционния съд са разпитани и свидетелите Е. Г., К. И., Ю. Ю., М. Я. и К. Е. М.. Първоинстанционният съд е кредитирал показанията на свидетелите Г., И. и М., като последователни и безпротиворечиви. Така, събраните доказателства съдебният състав на АС-Благоевград е приел, че сочат за извършено плащане на транспортната услуга, което определя същата като международен обществен превоз на пътници. Относно показанията на разпитаните по делото свидетели Ю. и Я., пъвроинстанционният съд е приел, че след като свид. Ю. Ю. е извършител на нарушението-водач, не следва да кредитира показанията му. Съдът не е кредитирал и показанията дадени от свидетеля М. Я., като е приел същите за противоречиви и дадени от заинтересовано от изхода на спора лице, тъй като е близък приятел на Ю.. Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, мотивиран е, в хода на производството органът не е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, актът е съответен на материалния закон и е съобразен с целта на закона. Въз основа на горното съдът е направил извод за законосъобразност на оспорения акт и е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, счита същото за валидно, допустимо и правилно. На първо място, настоящият касационен състав изцяло възприема мотивите на първоинстанционния съд по отношение компетентността на административния орган, по отношение съответствието на административния акт с изискванията за форма и съдържание, както и по отношение липсата на съществени процесуални нарушения, поради което и в съответствие с разпоредбата на чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към тези мотиви, без да е необходимо тяхното възпроизвеждане. Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗАвтП обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари – лиценз на Общността, удостоверение за регистрация за извършване на "Пътна помощ" или удостоверение за регистрация – за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. По смисъла на § 1, т. 2 ДР ЗАвтП "превоз на пътници" е дейност на лице, което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага. Превозът на пътници е услуга с търговска цел, която се извършва срещу заплащане и се различава от "превоз за собствена сметка" по смисъла на § 1, т. 4 ДР ЗАвтП, който представлява превоз на пътници без заплащане с нетърговска или нестопанска цел. Следователно, за да бъде установено нарушение на разпоредбите на ЗАвтП за извършване на обществен превоз на пътници, административният орган, чиято е тежестта на доказване по чл. 170, ал. 1 АПК, е длъжен да докаже, че е извършено плащане или има уговорка за извършване на плащане на услугата превоз. За нарушение на изискването за извършване на обществен превоз на пътници въз основа на посочените документи, в закона е предвидено прилагането на ограничителните мерки, визирани в глава ІХ от ЗАвтП. Според чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗАвтП, за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, което извършва превоз на пътници или товари, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или няма заверено копие към лиценза на Общността. Обуславящият приложението на процесната ПАМ юридически факт, съдържащ се в хипотезата на нормата на чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗАвтП, се явява осъществен. Спорният въпрос в случая е дали заповедта, инкорпорираща взетото решение за налагане на ПАМ на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗАвтП, от формална страна съответства на законовите изисквания, и по-специално – дали органът е изпълнил задължението си да постанови мотивиран акт, който недвусмислено сочи продължителността на наложеното ограничение, както и в тази връзка дали неизлагането на съображения относно точно определения срок на действие на избраната ПАМ представлява порок в съдържанието на издадения акт. Както правната доктрина, така и съдебната практика на Върховния административен съд възприемат като разграничителен критерий за принудителните административни мерки тяхното непосредствено предназначение. Този критерий изразява в най-голяма степен предметната им същност. Съгласно чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), мерките се прилагат "за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях". Видно е, че този критерий е в основата и на посоченото законодателно решение, което обособява принудителните административни мерки в три отделни групи - а именно – мерки, насочени към предотвратяване на административни нарушения (превантивни), такива, чието предназначение е да се преустановят започнали, но недовършени административни нарушения (преустановителни), и мерки, насочени към отстраняване на вредните последици от вече извършени нарушения (възстановителни). Мярката по чл. 106, ал.1, т. 1, б. „а“ ЗАвтП притежава качествени характеристики, както на превантивните, така и на преустановителните ПАМ. Това е така, тъй като безспорно с нея се преустановява фактът на извършване на нарушение от страна на водача – временното спиране от движение на МПС-то, което същият е управлявал към момента на констатиране на нарушението, и което се явява средството за неговото извършване. Мярката има качествените характеристики и на превантивна мярка, с оглед обществената значимост на законосъобразното извършване на автомобилните превози, която се намира в правопропорционална зависимост с реалната и непосредствена опасност за живота и здравето на българските граждани, в случай на нарушение, засягащо тези законови изисквания, като препятства възможността водачът или друго лице, в т.ч. собственикът на превозното средство да извършва горното чрез същото средство. Именно за предотвратяване настъпването на подобни нежелани последици законодателят е регламентирал процесната ПАМ. Преследваната от законодателя превантивна цел се отразява и на начина, по който е определен срокът на действие на процесната ПАМ. Прочитът на разпоредбата на чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗАвтП - „за не повече от 12 месеца“ - сочи, че продължителността на неблагоприятното засягане правната сфера на адресата зависи единствено и само от неговата воля да отстрани нетърпимото от закона несъответствие. Така опасността от засягане на припознатите от законодателя като важни и в този смисъл нуждаещи се от предвидената защита обществени интереси ще отпадне с предприемането на действия по привеждане на дейността в съответствие с приложимата нормативна регламентация, тъй като надлежното регистриране за осъществяване на обществен превоз на пътници ще предпостави обективна невъзможност за извършване на друго нарушение със същото средство, представляващо основание за прилагане на процесната ПАМ. Ето защо и е предвиден относително определен срок, който съдържа прекратително условие, състоящо се в отстраняване на нарушението. Дали и кога ще настъпи последното, зависи единствено от волята и активността на адресата, както и от свързаните с регистрационното производство действия на компетентната администрация. От друга страна, в съответствие с принципа за съразмерност, е предвиден краен 12-месечен срок, с настъпването на който, независимо от отстраняване на нарушението, се прекратява неблагоприятното въздействие върху адресата, за да се гарантира, че същият няма да бъде засегнат в по-голяма от необходимото степен. Изложеното налага извод, че всички елементи от състава на нарушението, чието проявление се явява основание за прилагане на процесната ПАМ, в това число и времетраенето й, са очертани в предписанията на чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗАвтП. При проявлението на юридическите факти, съдържащи се в хипотезата на визираната разпоредба, органът е длъжен да приложи предвидената в диспозицията ПАМ, и то за посочения срок – до отстраняване на нарушението. Доколкото органът в случай на установено такова нарушение на изискванията на ЗАвтП действа в условията на обвързана компетентност, не е необходимо нито допълнително конкретизиране на срока, нито посочване на конкретни действия, които биха довели до преустановяване на ПАМ преди изтичане на максималния 12-месечен срок на нейното действие. В случая без значение е за настоящия спор е дали собственикът на превозното средство, с което е извършено нарушението е знаел, с каква цел ще бъде използвано МПС- му. Като собственик на тази вещ същият е отговорен за нейното използване и е длъжен да бъде информиран на кого и с каква цел я предоставя. Приложената ПАМ на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗАвтП е насочена не към извършителя, а към средството, с което е извършено нарушението, поради което и адресат на упражнената административна принуда е не само нарушителят, а и собственикът на МПС, независимо че поведението на първия е дало основание за приемане на акт с подобен правен резултат. В контекста на описаната нормативна уредба и при правилно установените правнозначими факти по делото, административният съд обосновано е приел, че в случая са изпълнени предпоставките по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗАвтП за прилагане на оспорената ПАМ. Съдържащите се в административната преписка писмени обяснения на лицето, пътуващо в автомобила са дадени по съответния процесуален ред, установен в чл. 39, ал. 1 АПК и се подкрепят от останалите доказателства по делото. По делото не са представени доказателства, а и не се твърди от касатора, процесният лек автомобил да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или няма заверено копие към лиценза на Общността. Договорът за превоз на пътници е двустранен, възмезден и неформален, поради което уговорката за заплащането на услугата, води до извод, че е извършен превоз на пътници по смисъла на ЗАвтП. След като има постигнато съгласие по предмета на договора, не може да се приеме тезата за липса на допуснато закононарушение, като основание за прилагане на ПАМ. Законът не изисква фактическото действие (плащане) да е извършено, а е достатъчно само да има уговорка за извършване на плащане на услугата превоз. Анализът на събраните в хода на производството доказателства обосновава законосъобразност на извода на административния орган, изцяло възприет и от първоинстанционния съд за установен обществен превоз на пътници, който съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЗАвтП се осъществява при наличието на съответните документи, каквито в случая липсват. Неоснователни са доводите на касатора, че процесното МПС не е следвало да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, както и че не трябва да бъде включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, или да притежава заверено копие към лиценз на Общността, след като категорично е доказано, че е щяло да извърши международен превоз на пътници. По делото е представена и справка от ГДБОП, видно от която Ю. Ю., в периода 01.01.2024 г. – 04.12.2024 г. е излизал от страната 22 пъти. Регистрирани са излизания с четири различни автомобила, в това число и три пъти с МПС м. “Мерцедес“ с рег. № [рег. номер], с по 5-6 пътника. Предвид изложеното настоящият касационен състав намира, че извършеният международен превоз на пътници не се явява инцидент по отношение на Ю. Ю. и по отношение на средството,с което е извършено административното нарушение. Неоснователни се явяват доводите на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила и по-конкретно, че първоинстанционният съд не е изложил мотиви защо не кредитира показанията на част от разпитаните по делото свидетели. Съдът е обсъдил изчерпателно дадените в съдебното производство свидетелски показания и е изложил подробни съображения кои от тях кредитира като достоверни и кои не, като е посочил обосновани мотиви за направените изводи. В случая съставеният в хода на административното производство АУАН е официален документ с обвързваща материална доказателствена сила, по отношение на изложените в него факти и обстоятелства. В хода на административното производство и в хода на съдебното дирене пред първоинстанционния съд, касаторът не е представил надлежни доказателства, които да оборят обективираните в АУАН фактически обстоятелства, относно осъществения обществен превоз на пътници. Нещо повече, тези констатации се потвърждават от доказателствата по делото. В обжалваната заповед ясно е посочено, че се извършва превоз на пътници срещу заплащане, без МПС да е вписано в лиценз на Общността, каквото е изискването на закона. Противно на доводите на касатора, доколкото от негова страна не са представени доказателства, които да опровергават констатациите, изложени в акта, то правилно първоинстанционният съд е приел за безспорно установено, че управляваното от него МПС е пътувало към Кралство Испания, което е свързано с преминаване на държавната граница. Това не оставя никакво съмнение, че извършваният от него към момента на проверката превоз е представлявал международен превоз на пътници по смисъла на § 1, т. 14 ДР ЗАвтП. Този извод не се променя от факта, че към момента на проверката държавната граница на Република България все още не е била премината. Ето защо правилно съдът е обосновал фактически верен и правно обоснован извод за наличие на основанията за прилагане на оспорената ограничителна мярка. Забраната за извършване на превоз на пътници срещу заплащане без лиценз/удостоверение за регистрация е абсолютна поради значимостта на ценностите, върху които тази професионална дейност рефлектира. Автомобилният обществен превоз на пътници е дейност, която се характеризира с повишен риск за живота и здравето на хората. Именно поради това законодателят е регламентирал извършването й, само при спазването на определени в закона предпоставки. Временното спиране от движение на моторно превозно средство, чрез сваляне и отнемане на предна регистрационна табела и отнемане на свидетелство за регистрация, както и отнемането на притежаваното от водача-нарушител СУМПС осуетява възможността с посочения автомобил и от това лице да се извърши друго нарушение, поставящо в риск горепосочените правнозащитими блага. По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна и като такава следва да се отхвърли, а оспореното съдебно решение, като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143 АПК, касаторът- А. И. следва да бъде осъден да заплати на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" – юридическото лице, в чиято структура е органът – ответник, сумата от 102,25 евро (превалутирани съгласно чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на Еврото в Република България,) представляващи евровата равностойност на 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение,