Решение № 2143 от 24.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11325/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС) на Република България чрез процесуалния му представител против решение № 29024 от 03.09.2025 г., постановено по адм. дело № 3596/2025 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е отменено решение № 2607 от 18.03.2025 г. на председателя на ДАБ при МС и преписката е върната на компетентния орган за нова произнасяне по молба вх.№ ОК-13-1543/13.08.2024 г. на Я. Н. Д. по описа на РПЦ – [населено място] при съобразяване с дадените задължителни указани по тълкуването и прилагането на закона. В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на постановения съдебен акт поради съществено нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила– касационно отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. При подробно изложени съображения, насочени към липсата на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците, прави искане за отмяна на оспореното решение. В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от юрк. Георгиева, която поддържа касационната жалба и моли оспореното решение да бъде отменено. Ответната страна – Я. Н. Д., гражданин на Сирия, непридружен непълнолетен, чрез назначения си представител адв. Иванов в пледоарията си по съществото на спора оспорва касационната жалба като неоснователна. Прави искане същата да бъде оставена без уважение, а постановеното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна, а атакуваното решение като правилно и законосъобразно, предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на второ отделение, след като прецени направените в касационната жалба оплаквания и становищата на страните във връзка с доказателствата по делото, констатира следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното в настоящото производство решение по жалба на Я. Н. Д., гражданин на Сирия, непридружен непълнолетен, подадена чрез назначен представител адв. Иванов по чл. 25 ЗУБ с решение № 1801 от 20.08.2024 г. на председателя на НБПП е отменено решение № 2607 от 18.03.2025г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отхвърлена молбата му за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут и преписката е върната на административния орган за ново разглеждане и произнасяне по молба за предоставяне на международна закрила с вх.№ ОК-13-1543/13.08.2024г. по описа на РПЦ – София при съобразяване с дадените задължителни указани по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови този резултат, съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, установени в чл. 15, ал. 4 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет), което е попречило да се изяснят надлежно всички данни относно детето, с оглед охрана на интересите му, което да обуславя законосъобразността на постановения отказ за предоставяне на международна закрила по отношение на непълнолетния. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият съдебен състав споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е осъществил дължимата преценка на относимите към спора доказателства, събрани в хода на производството. Въз основа на установената фактическа обстановка е извел своите правни изводи, които надлежно е мотивирал. При формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. Предмет на проверка за законосъобразност в производството пред първоинстанционния съд е Решение на председателя на ДАБ за отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на непълнолетния Я. Н. Д., постановен по подадена от него молба за закрила по смисъла на ЗУБ. В това производство молителят Я. Н. Д. е бил изслушан в присъствието на назначения представител адв. Иванов, но при изслушването не е присъствал социален работник и не е представен социален доклад, като писмо № 15976/15.08.2024 г. до Директора на Дирекция "Социално подпомагане" -Красно село и до Държавна агенция за закрила на детото има само информативен характер и не покрива това нормативно изискване предвид неговото конкретно съдържание. Същото се отнася и до писмо изх. № СЛ/Д-С-КС/ 2535-001/30.09.2024 г., на АСП до началника на отдел "Производство за международна закрила" кв. Овча купел, в което са цитирани единствено данни за детето и неговите родители и необосновано заключение, че основните права на непълнолетния непридружен чужденец не са нарушени. Белегът същественост на така допуснатото процесуално нарушение съставът на АССГ е обосновал с факта, че е попречило да се изяснят надлежно всички данни относно детето, с оглед охраната на интересите му, който принцип – за осигуряване най-добрият интерес на детето е установен с Конвенцията на ООН за правата детето, основополагащ е за осигуряване закрилата и защитата правата на децата и в българското законодателство (§ 1, т. 5 във вр. с т. 11 от Закона за закрила на детето). Касационната инстанция споделя направения от първоинстанционния съд извод, че това нарушение е съществено. С разпоредбата на чл. 6а ЗУБ се предвижда, че при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрият интерес на детето. Преценката на най-добрия интерес на детето се извършва в съответствие с разпоредбите на Закона за закрила на детето (ЗЗДет). С чл. 15, ал. 1 ЗЗДет е въведено задължително изслушване на детето във всяко административно или съдебно производство, по което се засягат негови права или интереси, при условие, че то е непълнолетно и това не би навредило на неговите интереси. На изслушването и консултирането на детето задължително присъства социален работник от дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, а при необходимост - и друг подходящ специалист (чл. 15, ал. 4). Разпоредбата на чл. 15, ал. 6 предвижда, че дирекция "Социално подпомагане" изпраща представител, който изразява становище, а при невъзможност предоставя доклад. В конкретната хипотеза процедурата по чл. 15 от ЗЗДет не е спазена. С непълнолетния Я. Н. Д. е проведено интервю, на което е присъствал назначения представител адв. Иванов, но не е присъствал социален работник. Липсва и представен доклад от представител на дирекция "Социално подпомагане". Допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила е съществено и обуславя незаконосъобразността на постановения в това производство отказ за предоставяне на международна закрила по отношение на непълнолетния Я. Н. Д.. Разпоредбата на националния закон в този смисъл следва да се разглежда и във връзка с прилагане на принципа за "висшия интерес на детето", установен в Конвенцията на ООН за закрила на детето, който е от основополагащо естество и всички публични органи следва да му отдават първостепенно значение, когато предприемат мерки, свързани с деца. Този принцип е залегнал в актовете на ЕС по въпросите за убежището, а непридружените малолетни и непълнолетни лица се разглеждат като уязвима група, нуждаеща се от засилени средства за защита и за гарантиране на правата. Принципът е изрично закрепен в законодателството на ЕС. В съдебната си практика Върховният административен съд е приел, че разпоредбата на чл. 15, ал. 6 ЗЗДет е императивна по своя характер и нарушаването й води до съществено нарушение на административнопроизводствените правила. По силата на чл. 15, ал. 6 ЗЗДет следва да се приеме, че социалният работник действа в качеството си на гарант за защита правата и интересите на детето и именно в това качество следва да даде становище или да предостави социален доклад, отчитайки най - добрия негов интерес. Както се посочи по-горе в текста, разпоредбите на чл. 15, ал. 4 и ал. 6 ЗЗДет следва да се тълкуват във връзка с прилагане принципа за "висшия интерес на детето", установен в Конвенцията на ООН за правата на детето. Този принцип е от основополагащо значение и именно поради тази причина непълнолетните деца са уязвима група лица по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗУБ. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 6а ЗУБ (Нов - ДВ, бр. 52 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.), съгласно която при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрият интерес на детето, като преценката за най-добрия интерес на детето се извършва в съответствие с разпоредбите на ЗЗДет. Критериите за преценката са посочени в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет, към който препраща § 1, т. 11 от ДР на ЗУБ. Настоящият съдебен състав, след като взе предвид установеното съществено нарушение на административнопроизводствените правила, приема за ирелевантна просторно изложената информация за актуалното състояние в Сирия, както и приложените в тази връзка два броя справки издадени от Дирекция "Международна дейност", поради което не следва да ги обсъжда. Като съобрази изложеното, настоящият състав намира, че първоинстанционният съд е постановил съдебно решение, което следва да остане в сила като валидно, допустимо и правилно поради съотвтсвието му с материалния и процесуалния закон и обосновано. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,