Решение № 14864 от 6.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6827/2010 г.

Решение № 14864 от 6.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6827/2010 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Бора-С" ООД - гр. Пловдив срещу решение № 291/01.03.2010 г., постановено по адм. дело № 964/2009 г. по описа на Пловдивския административен съд - гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 160801727/25.02.2009 г., издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 292/07.05.2009 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП за отказан данъчен кредит в размер на 33 392,20 лв. и лихви 4 961,53 лв. по фактури № 71/25.01.2008 г., № 73/30.01.2008 г., № 74/30.01.2008 г. и № 76/31.01.2008 г., издадени от "Метро пазар" ЕООД и по фактура № 17/10.03.2008 г., издадена от ЕТ "Саня-Костадинка Русимова". Със същото решение "Бора-С" ЕООД е осъден да заплати на дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 217 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т 3 АПК. Касаторът твърди, че от доказателствата по делото се установявало, че сделките по фактурите, издадени от "Метро пазар" ЕООД са посочени в справките-декларации и отчетните регистри за месец януари 2008 г. макар с последваща коригираща декларация дружеството е декларирало нулев оборот, което означавало, че е налице изходяща информация за доставчика информация за осъществяването на сделките, предмет на процесните фактури. Освен това се излага довод, че отговорността по нефактурирането и недекларирането на сделките носи доставчика. Касаторът се е позовава и на съдебна практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) - обединени дела Ответникът дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като не е доказана реалността на доставките, а по отношение на втория доставчик е установена липсата на регистрация по ЗДДС. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да отхвърли жалбата срещу РА № 160801727/25.02.2009 г. за отказан данъчен кредит в размер на 25 274,20 лв. по фактури № 71/25.01.2008 г., № 73/30.01.2008 г., № 74/30.01.2008 г. и № 76/31.01.2008 г., издадени от "Метро пазар" ЕООД с предмет на доставките "пшеница", първоинстанционният съд е приел, че няма доказателства за осъществен транспорт, доставчикът не разполага с такова количество пшеница, каквото е отразено във фактурите, както и че нито получателят, нито доставчикът притежават складове за съхранение на зърно. Относно представения РА № 160801344/14.11.2008 г. на "Метро пазар" ЕООД съдът е приел, че с него не се оборват констатациите ревизионния акт на жалбоподателя (получателя по доставките), тъй като ревизията на доставчика е извършена по реда на чл. 122 ДОПК и не съдържа данни за фактурираните доставки на "Бора-С" ЕООД. Затова и приетото от ревизиращите органи основание за отказа - чл. 6, ал. 1 и чл. 70, ал. 5 ЗДДС е възприет и от решаващия състав, тъй като не е установена реалността на посочените във фактурите количества пшеница. За доставката по фактура № 17/10.03.2008 г., издадена от ЕТ "Саня-Костадинка Русимова" първоинстанционният съд е приел, че липсва предпоставката по чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, тъй като доставчикът не е регистрирано по ЗДДС лице. Това обстоятелство е установено според съда от представена от доставчика писмена декларация по повод извършена насрещна проверка. В този смисъл съдът е приел, че именно чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС е основанието за отказа на данъчен кредит, а не посоченото от органите по приходите - чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Обжалваното решение е правилно. Правилно е установено по делото, че доставчикът не е доказал, че е притежавал такова голямо количество пшеница, за да я предаде, както и фактурира на получателя. При извършените насрещни проверки по време на ревизията при доставчика "Метро пазар" ЕООД е установено, че за периода 10.01.2008 г. - 21.04.2008 г. доставчикът е закупил общо 80 220 кг, а фактурирал на касатора 594 384,20 кг. Липсата на транспортни документи и неустановяването на наличие на складове за съхранение на зърно и при доставчика и при получателя правилно е обусловило и приходната администрация, а впоследствие и съда да приемат, че не е доказана реалността на доставките по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС. Касае се за родово определени вещи и съгласно чл. 24, ал. 2 ЗЗД е следвало да се докаже прехвърлянето на собствеността на стоките от доставчика към получателя. В тази връзка съдът правилно е обсъдил свидетелските показания, от които не се установява реалността на доставките, а само, че са имали обаждане по телефона за поръчки. Законосъобразни са изводите на съда, че непредставянето на доказателства за плащане на транспортните услуги не могат да доведат до извод за реалност на доставките. Правилно са обсъдени от решаващия състав и кантарните бележки, в които липсват данни за лицата, осъществили превоза на стоките. За представения по делото РА № 160801344/14.11.2008 г. на "Метро пазар" ЕООД правилно съдът е приел, че с него също не се доказва реалността на процесните доставки, тъй като ревизията на доставчика е била извършена по реда на чл. 122 ДОПК и в акта не се съдържат данни за получателя по процесните сделки - "Бора-С" ООД. Изводите на първоинстанционния съд, че само начисляването на ДДС по процесните фактури не може да обоснове извод за реалност на доставките са законосъобразни, поради което правилно отказът на данъчен кредит е на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Сочената от касатора съдебна практика на Съда на Европейския съюз е неотносима за процесния случай, тъй като в конкретния казус не е установена реалността на доставките. Реалността на доставката е основополагаща за признаване на това право, тъй като ако тя е недоказана, наличието на издаване на данъчни фактури и начисляване на ДДС не е достатъчно за признаването на правото на данъчен кредит. По същия начин е и правната уредба на ДДС в общностното право - по Директива 77/388/ЕИО (т. нар. Шеста Директива) и Директива 2006/112/ЕО, с която първата беше отменена. Относно доставката по фактура № 17/10.03.2008 г., издадена от ЕТ "Саня-Костадинка Русимова" за продажбата на 82 000 кг пшеница законосъобразни са изводите на решаващия съдебен състав, че на ревизирания субект не се дължи правото на данъчен кредит, тъй като доставчикът не е регистрирано по ЗДДС лице. В тази връзка съдът правилно е квалифицирал основанието за отказ по чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС поради неналичието на кумулативната предпоставка - доставчикът да бъде регистрирано по ЗДДС лице, а не както е приел приходния орган - чл. 70, ал. 5 ЗДДС. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са налице отменителните основания, посочени от касатора и затова следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,