Определение № 130 от 15.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 1008/2018 г.

Производството е по реда на чл.307 ал.1 ГПК от ГПК. Образувано е по молба на И. Г. Д. за отмяна на влязло в сила решение по гр.д.№693/13г. по описа на РС Самоков,с което са отхвърлени предявените от него срещу Л. Д. А. искове с правно основание чл.79 ал.1 вр. чл.240 ал.1 ЗЗД за заплащане на сумите 5000 лв. и 3000 лв. по два договора за заем. С оглед предпоставките за проверка допустимостта на молбата, дължима по силата на чл.307 ал.1 ГПК с разпореждане от 16.04.18г. подадената молба за отмяна е оставена без движение,като на ищеца са дадени указания за отстраняване на нередовности,а именно: по отношение твърдяната хипотеза на чл.303 ал.1 т. 1 предл.2 ГПК - да посочи изрично конкретните новооткрити писмени доказателства от съществено значение за делото,да уточни какво е значението им за делото и кога се е снабдил с тях /последното в относимост към преценката по чл.305 ал.1 т.1 ГПК/; по отношение на твърдяната хипотеза на чл.303 ал.1 т.2 ГПК - /доколкото молителят се е позовал на престъпно действие на ответника А./ - да посочи решението или присъдата,с които е установено „по надлежния ред“ престъпното действие и кога решението или присъдата са влезли в сила или молителят е узнал за последната /отново с оглед преценката за спазен срок по чл.305 ал.1 т.2 ГПК/. Разпореждането е съобщено на молителя на 24.04.18г. С пощенско клеймо от 05.05.18г. /след изтичането на срока/ е изпратено и постъпило в регистратурата на съда „заявление“ от И. Д.,в което е посочено,че по делото са налице доказателства, от които „е видно безспорното престъпно процесуално поведение на ответника А. пред съда и прокуратурата“; „от протоколите за обиск е видно,че запис на заповед е иззета и съм бил възпрепятстван да заведа дело“.С тези писмени изявления,дадени в отговор на разпореждането,освен,че са направени след изтичането на законоустановения и изрично указан с него срок,не могат да бъдат счетени като надлежно изпълнени указанията по отстраняване на констатираните нередовности. Ако се приеме,че представеният с молбата /и споменат в „заявлението“/ протокол за претърсване и изземване представлява писменото доказателство,на което молителят е основал искането си за отмяна в хипотезата на чл.303 ал.1 т.1 предл.2 ГПК,от съдържанието му се констатира,че същият е съставен на 25.11.10г. в присъствието на самия молител, в чието жилище е извършено претърсването,а копие от него е предадено на Д. срещу положен подпис. Това означава,че молителят е узнал за доказателството и се е снабдил с него на посочената дата,а молбата му за отмяна е подадена извън рамките на предвидения в чл.305 ал.1 т.1 тримесечен срок /необжалваемото въззивно решение е постановено на 20.07.16г.,а молбата е с входящ номер от 05.06.17г./. По отношение на второто основание,на което е поискана отмяната, е налице пълно неизпълнение на указанията,налагащо извод за липса на конкретни твърдения във връзка със сочената хипотеза на чл.303 ал.1 т.2 ГПК.Доколкото би могло да бъде извлечено като твърдение от исковата молба това за престъпно действие на ответника А.,разпитван като свидетел в досъдебно производство, такова престъпно действие и то във връзка с решаването на делото, нито се твърди /както в молбата,така и в „заявлението“/ да е установено по надлежния ред - с влязла в сила присъда,нито такава се сочи. Обстоятелството,посочено в „заявлението“ на молителя,че не разполага със съответната информация и няма кой да му даде такава, не предпоставя различен извод относно допустимостта на молбата за отмяна,доколкото страната е тази,която следва да обоснове с твърденията си предпоставките за приложимост на соченото основание за отмяна,а съдът въз основа на тях да извърши преценка за допустимост и само ако е налице такава - за основателност по същество. Предвид това и на основание чл.307 ал.1 ГПК вр. чл.306 ал.2 ГПК, вр. чл.305 ал.1 ГПК, вр. чл.286 ГПК и т.9 и т.10 от ТР №7/31.07.17г. по тълк.д.№7/14г. на ОСГТК на ВКС, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение