Определение № 3367 от 18.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2221/2026 г.

С определение № 2491/20.05.2026 г. по гр. д. № 1040/2026 г. на Окръжен съд – Варна е повдигнат спор за подсъдност относно компетентния съд да разгледа искова молба с вх. № 33346/18.11.2025 г. на Д. В. Ш. против „Веолия Енерджи В.“ ЕАД, като на основание чл. 122 ГПК делото е изпратено на ВКС за произнасяне. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: Исковата молба на Д. В. срещу „Веолия Енерджи Варна.“ ЕАД е подадена в Окръжен съд – Варна, където първоначално е било образувано гр. д. № 2494/2025 г. Твърденията на ищцата са, че ответното дружество извършило противоправно премахване на съществуващи тръбопроводни трасета, през които минава инсталация за топлоподаване в апартамента на В. и в общите части в сградата, в която е обектът. Посочено е, че ответното дружество изградило „самоволно“ и без необходимите административни разрешения нови съоръжения на различни места от първоначалните. Тези действия нанесли на ищцата вреди (имуществени и неимуществени), изразяващи се в „разрушаване на конструктивни елементи от сградата и създаване на притеснения за безопасността на живота и здравето й; създаване на стресова среда в имота й, влошаване на здравословното състояние на ищцата вследствие на стреса от разрушаване на жилищния имот, създаване на рискова битова среда“. Твърди се, че деянията са противоправни, тъй като са предприети „въз основа на незаконосъобразни административни актове, издадени в нарушение на ЗУТ и ЗУЕС“. С петитума на исковата молба се претендира обезщетение за имуществени вреди в размер на 35 000 лв. и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 71 000 лв., със законната лихва от датата на извършване на деликтните действия. Иска се също съдът да приеме за установено, че „въз основа на незаконосъобразни административни актове ответникът е извършил противоправни действия в имота“ на ищцата. В хода на производството (и след множество отводи на съдии от ОС – Варна) с определение № 597/03.02.2026 г. сезираният съд е приел, че делото следва да се изпрати за разглеждане по подсъдност на Окръжен съд – София. Посочено е, че в случая се касае за потребителски спор по смисъла на чл. 113 ГПК, а за тази местна подсъдност съдът следи и служебно. Съобразно данните за настоящия адрес на ищцата (с.Л., [община]), производството е прекратено пред ОС - Варна и е постановено изпращане на делото на ОС – София. Определението на окръжния съд е обжалвано от В. с частна жалба пред Апелативен съд – Ворна. С въззивно определение № 202/31.03.2026 г. по възз. ч. гр. д. № 118/2026 г., постановено в производство по чл. 121, вр. чл. 274, ал. 2 ГПК, апелативният съд е приел, че жалбата е неоснователна и е потвърдил прекратителното определение на първата инстанция. В диспозитива на въззивното определение е записано, че същото „не подлежи на касационно обжалване“, поради което не са изпращани съобщения за възможността да се обжалва съдебния акт. В Окръжен съд – София, където делото е изпратено, е образувано гр. д. № 450/2026 г. С определение № 1109/14.04.2026 г. съдът е счел, че в случая не се касае за потребителски спор между страните, респ. ОС – София не е местно компетентен да разгледа делото. Постановил е изпращане на делото на основание чл. 122 ГПК на Софийския апелативен съд, който да определи местно компетентният съд. С определение № 1306/21.04.2026 г. по възз. ч. гр. д. № 1113/2026 г. на САС, съдебният състав е приел, че в случая въпросът за местната подсъдност на спора не може да бъде пререшаван (респ. - разрешен по реда на чл. 122 ГПК), след като в хода на осъществен инстанционен контрол по чл. 274, ал. 2, вр. чл. 121 ГПК въззивен съд (ВАпС) се е произнесъл по правилността на първоинстанционното определение (на ОС – Варна). Посочено е, че по този начин подсъдността е стабилизирана, в какъвто смисъл е и разрешението, дадено в решение № 61/23.03.2015 г. по гр. д. № 6270/2014 г. на ВКС, I г. о. С оглед изложеното, определението на ОС – София, постановено в производство по чл. 122 ГПК, е обезсилено като недопустимо и делото е върнато на този съд за разглеждане на спора. При повторното връщане на делото в ОС – София съдията - докладчик е счел, че произнасянето на САС (и това на ВАпС) не го обвързва и с определение № 1240/28.04.2026 г. отново е изпратил на основание чл. 122 ГПК делото на САС за определяне на местно компетентен съд. С определение № 1525/11.05.2026 г. по възз. ч. гр. д. № 1266/2026 г. вторият съдебен състав на Софийския апелативен съд, излагайки пространни мотиви, е приел, че в случая няма процесуална пречка за провеждане на производство по чл. 122 ГПК. С оглед фактите и обстоятелствата в исковата молба е направен извод, че компетентен да разгледа спора е Варненският окръжен съд и делото е изпратено на него. Окръжен съд – Варна от своя страна е приел, че след определението по възз. ч. гр. д. № 1266/2026 г. на Софийския апелативен съд е възникнало положение, което е от естество да осуети законосъобразното протичане на исковия процес. Предвид това, с определение № 2491/20.05.2026 г. по гр. д. № 1040/2026 г. на ОС – Варна делото е изпратено на ВКС на основание чл. 122 ГПК за определяне на местно компетентния съд по исковата молба на Д. В.. Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл. 122 ГПК за провеждане на производство за определяне на местно компетентния съд по спора. Това е така, защото в случая е налице незавършена от Варненския апелативен съд процедура по чл. 274, вр. чл. 121 ГПК на първоначално постановеното преграждащо определение № 597/03.02.2026 г. на ОС – Варна. Както се посочи по-горе, във въззивното определение № 202/31.03.2026 г. по възз. ч. гр. д. № 118/2026 г. на ВнАС е посочено, че този акт не подлежи на касационно обжалване. Тези указания са неправилни и противоречат на приетото и задължително за съобразяване от съдилищата разрешение по т. 9, б. „в“ от ТР № 1/ 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Изрично е разяснено, че на касационно обжалване на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК подлежи именно (само) определението на въззивния съд, с което се потвърждава определение на първоинстанционен съд за прекратяване на производството поради неподведомственост (чл. 15, ал. 2 ГПК) или неподсъдност на спора (чл. 121 ГПК). Не подлежи на касационно обжалване определението на въззивния съд, с което се потвърждава определение на първоинстанционен съд, с което е оставен без уважение отвод за неподведомственост, респ. за неподсъдност, тъй като не е от категорията актове по чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК. В случая, след като не е изчерпан реда за инстанционен контрол на въззивно определение № 202/31.03.2026 г. по възз. ч. гр. д. № 118/2026 г. на ВнАС, с което е потвърдено преграждащото за производството пред първоначално сезирания ОС – Варна (определение № 597/03.02.2026 г.), то нито е налице стабилизиране на подсъдността по чл. 121 ГПК (и забрана за пререшаването на този въпрос, както правилно е посочил първият съдебен състав на САС), нито може да е налице спор за компетентността на съдилищата за разглеждане на предявения иск, който ВКС да разреши по реда на чл. 122 ГПК. Предвид изложеното, делото следва да се изпрати на Апелативен съд – Варна, който да укаже на страната възможността за касационно обжалване на въззивно определение № 202/31.03.2026 г., постановено по възз. ч. гр. д. № 118/2026 г. по описа на ВнАС. Едва след изчерпване на реда за инстанционен контрол и влизане в сила на съдебен акт по чл. 121 ГПК, могат да се преценяват последиците от стабилизираната с този акт местна подсъдност. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение