Определение № 2007 от 05.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 259/2023 г.

Производството е образувано по постъпили молби с вх. №№ 7659 и 7664 от 29.06.2023 г., вх. № 7765/30.06.2023 г. и вх. № 7796/03.07.2023 г. от адв. С. И., процесуален представител на Х. Т. И., с искане за изменение на постановеното по делото определение № 1886/28.06.2023 г., като на адв. И. бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА в размер на сумата 1 600 лева. В молба вх. № 7659/29.06.2023 г. е направено искане за отвод на настоящия състав и разглеждане на искането по чл. 248, ал. 1 ГПК от друг съдебен състав. С молба вх. № 7795/30.06.2023 г., подадена от адв. С. И., процесуален представител на Х. И., е направено искане за допълване на постановеното по делото определение № 1886/28.06.2023 г., като съдът се произнесе относно присъдените разноски във въззивното производство. В условията на евентуалност въвежда твърдения, че касационната жалба съдържа искане по чл. 248 ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: С постановеното по делото определение № 1886/28.06.2023 г., по касационна жалба на Х. Т. И. и по касационна жалба на Софийски градски съд, Върховният касационен съд не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение № 1291/01.11.2022 г. по възз. гр. д. № 3514/2021 г. по описа на Софийския апелативен съд. В мотивите на определението съдът е посочил, че предвид изхода на делото, разноските за касационното производство на страните не следва да се присъждат. Относно искането за отвод: Основанията за отвод на съда са конкретно посочени в разпоредбите на чл. 22, ал. 1, т. 1 – 5 ГПК и са свързани със забрана делото да бъде решавано от съдия, който е страна по делото, или е субект на спорното право; когато е съпруг или роднина на някоя от страните по делото; живее във фактическо съжителство със страна или представител по делото; представител или пълномощник е на страна; когато е взел участие при решаване на делото в друга инстанция. По отношение членовете на настоящия съдебен състав нито едно от тези изчерпателно изброени основания не е налице. Разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК въвежда като основание за отвод наличието на друго обстоятелство, което би породило основателно съмнение в безпристрастността на съдията. На настоящия съдебен състав не са му известни да съществуват такива обстоятелства, а изложените в молбата твърдения по същество представляват несъгласие на страната по делото с изводите на съдебния състав в производство по чл. 288 ГПК, което не може да бъде квалифицирано като основание за отвод. С оглед изложеното, искането за отвод на членовете на настоящия съдебен състав следва да бъде оставено без уважение. По молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК: Молбата за изменение на постановеното определение в частта за разноските е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от надлежна страна, с правен интерес да иска изменение на определението, но е неоснователна. Касационното производство по допускане на касационно обжалване е било образувано по касационни жалби на двете спорещи страни. И двете касационни жалби не са селектирани и допуснати до касационно разглеждане. Поради неоснователността и на двете жалби съдът е постановил, че всяка страна ще понесе разноските за касационно обжалване, както са направени. Отговорността за разноските по делото е право на едната страна да иска и задължението на другата страна да плати направените разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото, т.е. по правило отговорността за разноски се понася от страната, срещу която е постановено решението, спрямо която то се явява санкция за неоснователно предизвикания правен спор. В случая и двете касационни жалби не са допуснати до касационно обжалване и с оглед на този изход страните нямат право на разноски. За никоя от двете страни не е възникнало задължение да плати разноски на другата страна, тъй като и двете касационни жалби, като неоснователни, не са селектирани до касационно обжалване. По молбата по чл. 250, ал. 1 ГПК: Непълно е решението, което не обхваща целия спорен предмет. Като се е произнесъл по основателността на касационната жалба на Х. Т. И. срещу въззивното решение в обжалваната част, настоящият състав на ВКС се е произнесъл по цялото искане на касационния жалбоподател. В производството по чл. 288 ГПК Върховният касационният съд не се произнася по въпроса за разноските във въззивното производство, ако преди това страната не е изчерпала реда по чл. 248 ГПК пред въззивната инстанция и не е подала частна жалба срещу въззивното определение, с което се уважава или отхвърля искането й за изменение или допълване на постановеното въззивно решение в частта му за разноските. По отношение на въведените доводи, че касационната жалба съдържа искане за изменение на въззивното решение в частта за разноските, настоящият състав намира същото за неотносимо към настоящото производство по чл. 250 ГПК, а отделно – подобни съображения и искания не са били изложени от страната в касационната й жалба. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение