Определение № 201 от 22.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3933/2019 г.

Производството е по чл. 307 ГПК. М. Р. Д., чрез процесуалния представител адв. А. Н., е подала молба вх. № 22619 от 23.07.2019 г. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила на 07.01.2019 г. решение на Варненския апелативен съд № 14 от 13.02.2018 г. по в. гр. д. № 539/2017 г., с което е потвърдено решение на Варненския окръжен съд № 1223 от 14.07.2017 г. по гр. д. № 2111/2016 г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от молителката против [община] установителен иск за собственост върху 691 кв. м. идеални части от поземлен имот с административен адрес [населено място],[жк], [улица], с идентификатор № ..... Молителката твърди, че след влизане в сила на решението е открила доказателство от значение за решаващите изводи на съда, че по делото не е било установено наследодателят ѝ Р. Г. Р. да е придобил приживе правото на собственост върху процесните идеални части от имота, а именно - нотариален акт, с който се е снабдила на 03.07.2019 г. С молбата за отмяна е представен препис от нотариален акт за покупко-продажба № ...., том ...., рег. 5087, дело № ...../1945 г., и удостоверения за наследници на Е. Ф. Д., Х. Ф. Д., Д. Г. Д. и Р. Г. Р.. Ответникът [община] изразява становище за недопустимост на молбата за отмяна поради липса на надлежни твърдения за наличие на поддържаното от молителката основание по чл. 303, ал. 1 ГПК. При тези данни настоящият състав приема, че молбата за отмяна е процесуално допустима като подадена от заинтересована страна в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК и съдържаща мотивирано изложение на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което следва да се допусне за разглеждане по същество. Воден от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение