Определение № 116 от 05.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2845/2019 г.

Постъпила е молба от адв. К. М., назначена за особен представител на ответника М. С. М., с искане да ѝ бъде определено възнаграждение в това ѝ качество за осъществено процесуално представителство пред касационната инстанция. За да се произнесе по искането, съдът взе предвид следното: С определение от 12.02.2018 г. Варненският окръжен съд е определил адв. К. М. за особен представител на ответника М. М., назначен на основание чл.48, ал.2 ГПК. Определено е й възнаграждение в размер на 3 372,31 лв., платимо от бюджета на съда, предвид освобождаването на ищеца от заплащането на държавна такса и разноски. Същото е изплатено при постановяване на първоинстанционния акт. С въззивното решение на Варненския апелативен съд е постановено изплащането на възнаграждение от бюджета на съда на особения представител в същия размер за осъщественото в това производство процесуално представителство. Особеният представител на ответника по касационна жалба е изготвил отговор на същата в настоящото производство. С определение № 99/04.03.2020 г. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Молбата е основателна. В мотивите на тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е изяснен правния характер на представителството по чл.47, ал.6 и чл.48, ал.2 ГПК, кое е задълженото лице, което следва да заплати възнаграждението и при какви условия същото може да иска възстановяване на тези разноски. Задължено лице за заплащане възнаграждението на особения представител на страната, която не е намерена на адреса, посочен по делото или за която липсва известен адрес, е ищецът. В настоящата хипотеза обаче ищецът – касатор е освободен от заплащането на държавна такса и разноски за цялото производство, поради което той дължи само заплащане на направените разноски по смисъла на чл.78 ГПК на насрещната страна. Възнаграждението за особения представител се определя от съда с назначаването му. С Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения наред с минималните размери на възнагражденията за инстанцията по същество са регламентирани и дължимите адвокатски възнаграждения за касационната инстанция- аргумент чл.9, ал.2 /нова- ДВ, бр.28/2014 год. и ДВ, бр.86/2017 год./, което налага извод, че първоначално определеното от съда при назначаване на особен представител възнаграждение касае процесуалното представителство пред инстанциите по същество, както и че пред касационната инстанция следва да бъде определено ново самостоятелно възнаграждение. При горните обстоятелства, за извършените процесуални действия пред настоящата инстанция на особения представител следва да бъде определено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. съгласно чл.9, ал.3 от цитираната наредба. Същото е платимо от бюджета на съда, доколкото за случая не се прилага Закона за правната помощ. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, Второ отделение