Решение № 192 от 27.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1571/2011 г.

Решение № 192 от 27.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1571/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК и е образувано въз основа на подадената касационна жалба от Г. Т. Г. от [населено място] против въззивно решение № 1243 от 12.07.2011 г. по в. гр. д. № 448 по описа за 2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение от 1.11.2010 г. по гр. д. № 12653/09 г. на Софийски градски съд в частта, с която е уважен иска за разликата от 7 000 лв. до 20 000 лв. и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен предявения срещу Прокуратурата на Република България иск да заплащане на основание чл. 2, т. 2 изр. 1 от З. обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 7 000 лв. до 20 000 лв. и е потвърдено решението в останалата част, с която са присъдени неимуществени вреди - 7000 лв., ведно със законната лихва, считано от 29.09.08 г. и имуществени вреди - 962.27 лв. - в резултат на незаконното привличане на ищеца като обвиняем за престъпления по чл. 209, ал. 1 от НК по сл. д. № 278/01 г. на ССС, за което е бил признат за невинен по н. о. х. д. № 11645/05 г. на СРС и са присъдени следващите се разноски. Искането е за отмяна на постановения акт и решаване на въпроса по същество с присъждане на обезщетение в претендирания размер. С определение № 446 от 23.03.2012 г. ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по поставения въпрос за съответствието на определения от въззивния съд размер на следващото се обезщетение за неимуществен вреди с посочените в т. 11 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС критерии. Делото е висящо само досежно претенцията за неимуществени вреди. В съдебно заседание касаторите не се явяват лично и не се представляват. Становището на представителя на Прокуратурата на Република България е, че подадената касационна жалба е неоснователна, въззивният съд е съобразил релевантните обстоятелства, поради което постановения от него акт следва да бъде потвърден. Върховният касационен съд, състав на III г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното по поставения въпрос: Съгласно чл. 4 от З. - държавата дължи обезщетение за всички неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите. Обезщетяването на пострадалите става по определения в З. специален ред и условия, но за неуредените в специалния закон въпроси-се прилагат общите разпоредби на ЗЗД/ т. 4 от ТР № 3/22.04.2004 г. на ВКС по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК/. Съгласно т. 11 от цитираното ТР № 3/2004 г. и т. 11 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС - обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост при отчитане броя на деянията, за които е постановена оправдателна присъда. В мотивите към решенията си - съдилищата трябва да посочат всички обстоятелства, обуславящи причинените вреди, както и да изложат своите доводи - как приетите от тях за установени обстоятелства са повлияли на извода им при определяне на размера на дължимото обезщетение. В постановени по реда на чл. 290 от ГПК решения /например № 317 от 9.12.2010 г. по гр. д. № 4620/08 г., № 532 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 1650/09 г./ - ВКС е конкретизирал някои от релевантните за определяне на размера на обезщетението обстоятелства - продължителността на наказателното преследване /включващо разследването в досъдебната фаза и поддържането на обвинение в съдебната/, личността на увредения /включително притежавания авторитет в бизнеса и в обществото/, настъпилите промени в отношенията в семейството, допълнително настъпилите обстоятелства, които са се отразили на репутацията на лицето, всички негативни отражения в резултат на воденото наказателно производство, включително върху душевното и здравословното състояние на лицето, извън неизбежно следващите се по човешка презумпция вреди, свързани със страх от неоснователно осъждане, засегната чест и достойнство, неизбежни ограничения в личния, обществения и професионалния живот. В конкретния случая - въззивният съд след като коректно е описал всички ангажирани гласни и писмени доказателства, които е посочил, че възприема - правилно е определил причинената вреда, че се изразява "в търпени от ищеца здравословни проблеми, психически смущения и негативни изживявания в зряла възраст, когато като изградена и пълноценна личност е искал да си осигури достоен жизнен стандарт", но е присъдил несъответстващ на тези вреди размер на обезщетение от 7000 лв. П. акт - в тази му част е в противоречие с горецитираната практика на ВКС, установяващи критериите, по които следва да се преценя понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. На това основание същият като неправилен следва да бъде отменен, а въпросът решен по същество. Срещу Г. Т. Г. са били повдигнати шест обвинения. Наказателното производство е продължило седем години - от 6.06.2001 г. до 29.09.08 г., когато е влязла в сила постановената поради липса на събрани достатъчно доказателства за виновността оправдателна присъда /четири години досъдебна фаза и три години - съдебна/. Установено е по делото /чрез показанията на свидетелите П. М. и Н. Р., които са приятели на ищеца/, че през този период - заради воденото срещу него наказателно производство и невъзможността му да пътува извън граница - той е пропуснал възможности за работа в чужбина /в Б. и в Швейцария/ и че не е имал възможност да живее със съпругата си - гръцка гражданска, с която сключили брак през 1992 г. Това се е отразило на емоционалното му състояние - затворил се е, не е работел и не е общувал с близките си. Отразило се е и на здравословното му състояние. Видно от приложените медицински документи и показанията на свидетелката Ж. /личен лекар на ищеца/ - Г. Т. Г. страда от Артериална хипертония II стадии, като заболяването датира от 2004 г., след което е прогресирало и понастоящем е хронично, изискващо постоянно лечение. През годините - след всяко влошаване на състоянието терапията е променяна. Според заключението на приетата по делото медицинска експертиза - "артериалната хипертония е многофакторно заболяване във възникването и прогресирането на което участват - възраст, генетично предразположение, стил на живот и много други. Сред тези фактори - съществена роля играе острия и хроничен стрес". Вещото лице е категорично, че воденото наказателно производство и свързания с това стрес са оказали неблагоприятно влияние върху заболяването на ищеца. Така изложените обстоятелства сочат, че на Г. Т. Г. са причинени съществени неимуществени вреди, в резултат на незаконно повдигнатите срещу него обвинения. За овъзмездяването им, на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от З. - настоящият съдебен състав счита, че справедливият размер на обезщетение е 20 000 лв. Касае се до търпени в продължение на седем години страдания, в резултат на повдигнати общо шест обвинения, пряка последица от което е трайно влошаване на здравословното състояние на лицето, променен начин на живот /воден без съпругата, която е останала в Гърция, без работа, при ограничени лични контакти и променен начин на поведение/. Горното налага - въззивният акт да бъде отменен в частта, с която е отхвърлен иска на Г. Т. Г. против Прокуратурата на Република България за разликата от 7 000 лв. до 20000 лв. и вместо това да бъде постановен друг, с който допълнително да се присъди обезщетение в размер на 13 000 лв. Искът в останалата претендирана част до 50 000 лв. е неоснователен и в тази част решението на въззивния съд следва да бъде потвърдено. С оглед на горното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение