Определение № 1988 от 19.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 749/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по подадена жалба от директора на Районна здравноосигурителна каса – Пловдив, против Определение №10755/03.11.2025 г. на Върховен административен съд, тричленен състав, постановено по адм. дело №10433/2025 г., с което съдът е оставил без разглеждане частната жалба на директора на РЗОК – Пловдив срещу Определение № 6374 от 15.07.2025 г., постановено по адм. дело №873/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив и е прекратил производството по адм. дело №10433/2025 г. по описа на Върховен административен съд. В жалбата се излагат доводи по същество, като се твърди, че определението на тричленния състав на Върховен административен съд е неправилно, тъй като съдът следвало да упражни касационен контрол по същество на определението на първоинстанционния административен съд. Жалбоподателят обосновава твърденията си за наличие на касационното основание по чл. 209, т. 3, предложение първо АПК с прякото приложение на разпоредбата на чл. 125, ал. 1 от Конституцията на Република България. В допълнение излага съображения, че съставът на ВАС не се произнесъл по цялото искане на директора на РЗОК – Пловдив, обективирано в частната жалба срещу определението на първоинстанционния административен съд, което освен, че било неправилно, защото имало основания за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 5 АПК, било и недопустимо, тъй като Административен съд – Пловдив изложил аргументи по същество на правния спор, което давало основание да се счита, че е предубеден. Моли касационната инстанция да отмени определението на тричленния състав на Върховен административен съд и да спре съдопроизводствените действия по адм. дело №873/2025 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Ответната страна - „АИПСМПФРМ – НП“ ЕООД не е депозирала писмено възражение в срока по чл. 232 АПК. Върховният административен съд, петчленен състав, намира жалбата като подадена в срок и срещу съдебен акт, който подлежи на съдебен контрол, като допустима за разглеждане, а по същество за неоснователна. За да постанови оспореното определение тричленният състав на Върховен административен съд е приел, че Административен съд – Пловдив е сезиран с жалба от „АИПСМПФРМ – НП“ ЕООД, гр. Пловдив, против Заповед за мотивиран отказ №РД-09-133/11.04.2025 г. на директора на РЗОК - Пловдив, с която е отказано сключване на договор по подаденото заявление с вх.№ЗД-07-9/05.03.2025 г. в РЗОК - Пловдив. В хода на съдебното производство с молба с вх. №9074/02.06.2025 г. директорът на РЗОК - Пловдив, на основание чл. 229, ал.1, т. 5 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, е поискал то да бъде спряно до приключване на Досъдебно производство /ДП/ № 286/2024 г. по описа на „Икономическа полиция“ при ОД на МВР - Пловдив /преписка № 6776-2024 по описа на ПРП/ с влязъл в сила акт на компетентните органи. С Определение №6374/15.07.2025 г. по адм. дело №873/2025 г. първоинстанционният административен съд поради липса на преюдициалност на образуваното досъдебно производство спрямо процесния спор, е оставил без уважение искането за спиране на производството по адм. дело №873/2025 г. на основание чл. 229, ал.1, т. 5 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Изложил е съображения във връзка в отправеното искане и се е мотивирал, че същото е необосновано. Определението е правилно. Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 1 и т. 2 АПК на обжалване с частна жалба подлежат определенията и разпорежданията, които преграждат по-нататъшното развитие на производството и в случаите, изрично посочени в закона. Видно от данните по делото се обжалва определение на Административен съд - Пловдив, с което е отказано спиране на производството по адм. дело №873/2025 г. до приключване на ДП № 286/2024 г. по описа на „Икономическа полиция“ при ОД на МВР - Пловдив /преписка № 6776-2024 по описа на ПРП/ с влязъл в сила акт на компетентния орган. Определение №6374 от 15.07.2025 г., постановено по адм. дело №873/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлено искането на органа за спиране на съдебното производство, не е от категорията на определенията посочени в чл. 229, ал. 1, т. 1 и т. 2 АПК, т.е. не прегражда по-нататъшното развитие на делото и не е случай изрично предвиден в закона. Правилно тричленният съдебен състав на ВАС е достигнал до извод, че липсата на положителна процесуална предпоставка – надлежно право на оспорване пред съд по реда на инстанционния контрол по АПК, защото съдебният акт не прегражда по-нататъшното развитие на делото, води до недопустимост на жалбата срещу постановеното определение на Административен съд – Пловдив. Неоснователни са доводите, изложени в жалбата, че първоинстанционният административен съд недопустимо в обжалваното определение е формирал становище по същество на правния спор. Мотивите, които Административен съд – Пловдив е изложил в Определение № 6374 от 15.07.2025 г., постановено по адм. дело №873/2025 г., касаят единствено липсата на процесуалните предпоставки за уважаване на искането за спиране на съдебното производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, приложима към процесния случай. При тези съображения се обуславя извод, че обжалваното определение на тричленния състав на Върховен административен съд е правилно, поради което следва да се остави в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,