Определение № 20 от 03.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 511/2021 г.

Постъпила е молба от В. Г. Т. - ответник в касационното производство с искане по чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото определение № 60593 от 09.11.2021г., с което не е допуснато касационно обжалване на решение № 260089 от 17.11.2020г. по в.т.д.№ 56/2019г. на Апелативен съд Варна и присъждане на разноски за изготвяне на отговор на касационната жалба - на сумата 2 000лв. за адвокатско възнаграждение. От насрещната страна „Ромел консулт”ЕООД, [населено място] е постъпил писмен отговор срещу основателността на молбата. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Молбата е депозирана в срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. В определението по чл.288 ГПК съставът на ВКС е изложил съображения защо счита искането на В. Г. Т. за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за изготвянето на отговор на касационната жалба за неоснователно. Дори да е резонен доводът в настоящата молба, че нечетливото възпроизвеждане на хартиен носител на изпратеното по електронен път копие на договора за правна защита и съдействие не може да бъде вменено в тежест на страната, то следва да се имат предвид изложените в определението по чл.288 ГПК решаващи съображения - че приложеното към отговора извлечение - детайли за транзакция, не съставлява официална банкова референция, която да удостовери плащането на сумите за възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.