Определение № 77 от 19.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 270/2020 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Р. И. С. против разпореждане от 13.03.2019 г., постановено по гр.д.№ 4789/2018 г. от 9-ти състав на САС. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното разпореждане, съдия-докладчик по делото на САС е върнал подадена частна жалба против определение по делото, с което е върната частна жалба по делото, поради неизпълнение на указанията на съда за внасяне на държавна такса по частната жалба. С разпореждане от 11.02.2019 г., съдът е оставил без движение подадената частна жалба против постановеното по делото определение, като е указал на жалбоподателя да внесе държавна такса по сметка на ВКС в размер на 15 лева или в същия срок да представи искане за освобождаване от държавна такса и да представи доказателства във връзка с това искане. В срока, даден от съда, по делото е постъпила молба, озаглавена „жалба”, в която се съдържа искане за освобождаване от държавна такса, като са изложени основания за това – изплащане на заем, отпуск за отглеждане на дете, доход под прага на бедността и др.п. Съдът е приел, че указанията му не са изпълнени и е върнал подадената частна жалба. Обжалваното разпореждане е неправилно. В подадената по делото молба в изпълнение на указанията на съда, страната е изложила твърдения, от които следва извода, че се преви искане за освобождаване от държавна такса, като съдът е следвало да се произнесе по нея, преди постановяване на разпореждането за връщане на частната жалба. Липсата на Произнасяне по искането води до неправилност на постановеното разпореждане и същото следва да се отмени, като делото се върне за произнасяне по искането за освобождаване от държавна такса. Водим от горното, състав на ВКС