Определение № 11923 от 06.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9909/2024 г.

Oбразувано е по две частни жалби, подадени от 1. М. И. М., чрез адв. Дойчинова и 2. С. М. М., чрез адв. Бусаров против определение № 2520 от 29.07.2024 г., постановено по адм. дело № 1139/2023 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което е оставена без разглеждане жалбата на М. И. М. срещу мълчалив отказ на кмета на Община Благоевград по заявление вх. № КРЗ-0120Р-35/21.09.2023 г. за изменение на ПУП – ПР в обхват УПИ V, VI и VII, в кв. 216А по плана на гр. Благоевград за образуване на нов УПИ XXVII по имотни граници на имот с идентификатор 04279.617.22 по КК на гр. Благоевград и е прекратено производството по делото. С доводи за неправилност на съдебния акт, се иска неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът кмет на Община Благоевград,чрез юрк. Спасова, в писмен отговор по частната жалба, изразява становище за нейната неоснователност и моли оспореното определение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, второ отделение намира частната жалба на М. И. М. за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, а частната жалба на С. М. М. – за процесуално недопустима, тъй като с нея се упражняват чужди процесуални права, а именно: тези на М. И. М., чиято жалба е оставена без разглеждане. Следователно частната жалба на С. М. следва да се остави без разглеждане и се прекрати производството в тази част. Разгледана по същество, частната жалба на М. И. М. е неоснователна. Предмет на оспорване в първоинстанционното производство, инициирано по жалба на М. И. М., е мълчалив отказ по заявление вх. № КРЗ-0120Р-35/21.09.2023 г. по описа на Община Благоевград, адресирано до кмета на Община Благоевград, за изменение на ПУП – ПР по реда на чл. 135, ал. 1 от ЗУТ и чл. 134, ал. 2 от ЗУТ, в обхват УПИ V, VI и VII, в кв. 216А по плана на гр. Благоевград с урегулиране на нов УПИ XXVII по имотни граници на имот с идентификатор 04279.617.22 по КК на гр. Благоевград. За да приеме недопустимост на оспорването, първоинстанционният съд се е мотивирал с просрочие на жалбата, тъй като същата е подадена на 10.11.2023 г. чрез административния орган, а преклузивният 14-дневен срок за обжалване на формираният на 21.10.2023 г. мълчалив отказ е изтекъл на 07.11.2023 г. /четвъртък, присъствен ден/. Изложени са мотиви за неприложимост на общата разпоредбата на чл. 149, ал. 2 АПК, поради наличие на специална разпоредба в ЗУТ по отношение на срока за оспорване на формиран мълчалив отказ за издаване акт по чл.215, ал.1 ЗУТ. Така постановеното определение е правилно, обосновано и законосъобразно. Безспорно е установено по делото, че едномесечният срок за произнасяне от административния орган по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ, изтича на 23.10.2023 г., тъй като 21.10.2023г. е неприсъствен ден. Следователно формираният към този момент мълчалив отказ, подлежи на обжалване в 14-дневен срок по смисъла на чл. 215, ал. 4 ЗУТ, която норма е специална и дерогира общата разпоредба на чл. 149, ал. 2 АПК, съгласно която срокът за оспорване на мълчалив отказ е едномесечен. Неоснователен е доводът, развит в частната жалба за липса на съобщаване на отказа, тъй като мълчаливият отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК съставлява „правна фикция“ и не подлежи на съобщаване с оглед спецификата си - представлява бездействие на администрацията в случаите, когато административният орган има задължение да се произнесе по направено пред него искане. Следователно, за да се приеме, че такъв отказ е формиран, е необходимо единствено административният орган да не изпълни в указания в закона срок задължението си за произнасяне при надлежно сезиране. Предвид изложеното, обжалваното определение следва да бъде оставено в сила, а частната жалба на М. И. М. – без уважение като неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 236 АПК, във връзка с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,