Определение № 809 от 18.03.2026 г. на ВКС по т. д. № 167/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по частна жалба на Л. Б. срещу определение № 3303/24.11.2025г. по т.д.№ 2053/2025г. на ВКС, II т.о., с което е прекратено производството по делото. В частната жалба се поддържа, че срокът по чл.48, ал.1 ЗА не е започнал да тече, тъй като арбитражното решение не е връчено на ищеца лично или на адвокат, който е упълномощен с изрично пълномощно за получаване на арбитражни решения. Според частния жалбоподател нищожността на арбитражното решение по чл.47, ал.2 ЗА се прогласява служебно и безсрочно. Релевира и доводи за неправилно приложение по аналогия на разпоредбата на чл.34 ГПК и се позовава на чл.6 ЕКПЧ и решението на ЕСПЧ по делото Kreuz v.Poland. По изложенвите съображения исканията са за отмяна на определението и за връщане на делото на друг състав на ВКС за разглеждане на спора, за спиране изпълнението на арбитражното решение без внасяне на гаранция и за освобождаване от държавна такса. Съставът на I т.о., след като прецени доводите в частната жалба и данните по делото, приема следното: Производството, в което е постановено обжалваното определение, е по чл.47 и сл. от Закона за арбитража, образувано по искова молба на Л. Б. против Община Ракитова, с която са предявени искове за прогласяване нищожността, евентуално - за отмяна на арбитражно решение от 12.08.2022г. по арб.дело № 2/2019г. на Международен арбитражен съд при Сдружение „Алианц за правно взаимодействие“. Въз основа на материалите от изисканото арбитражно дело първият състав е констатирал, че арбитражното решение е надлежно връчено на ищеца през м.август 2022г. чрез адв. К., надлежно упълномощен с пълномощно на л.42 от арб.дело, което е бланково и дава всички правомощия до приключване на делото, като то не е оттеглено и няма отказ от пълномощия. При обсъждане на доводите на ищеца, че арбитражното решение не му е връчено надлежно първият състав е изтъкнал, позовавайки се на чл.34 ГПК, че за получаване на съдебни книжа, в т.ч. на решение, не се изисква изрично пълномощно. По тези съображения е направен извод, че исковата молба е недопустима, като подадена след изтичане на преклузивния срок по чл.48, ал.1 ЗА. Тези изводи следва да бъдат споделени. Съгласно чл. 48, ал. 1 ЗМТА, иск за отмяна на арбитражно решение може да бъде предявен в срок от 3 месеца от деня, в който ищецът е получил решението. В практиката на ВКС по приложение на чл. 47, ал. 2 ЗМТА се възприема разрешението, че срокът по чл. 48, ал. 1 ЗМТА се отнася и до исковете за прогласяване нищожност на арбитражно решение на основанието по чл. 47, ал. 2 ЗМТА. Срокът по чл. 48, ал. 1 ЗМТА е преклузивен и пропускането му има за последица недопустимост на исковете по чл. 47 ЗМТА и на образуваното по тях производство. В случая исковата молба, с която са предявени исковете за нищожност, евентуално за отмяна на арбитражното решение, е постъпила на 01.09.2025г. От приложените към арбитражното дело товарителница и пълномощно се установява, че арбитражното решение е връчено на ищеца през м.август 2022г. чрез адв.К., който е упълномощен от ищеца с приложеното по арбитражното дело пълномощно. Съгласно публично достъпния Правилник на Международния арбитражен съд при Сдружение „Алианц за правно взаимодействие“арбитражната (чл.18) книжата на арбитражните дела се изпращат на посочените от страните адреси или на адресите на надлежно упълномощени техни представители; арбитражните решения се изпращат по пощата или чрез куриерска служба с препоръчана пратка с обратна разписка; връчването по пощата се удостоверява с обратна разписка, а връчването на представител се смята за лично връчване. Липсва изискване за изрично пълномощно за получаване на арбитражните решения. Следователно, връчването на арбитражното решение на ищеца чрез упълномощения от него адвокат е надлежно. От този момент е започнал да тече преклузивният срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, който е изтекъл преди подаване на исковата молба. С изтичане на срока по чл.47, ал.1 ЗА е преклудирано правото на ищеца да оспорва арбитражното решение по реда на чл. 48 и сл. ЗМТА. Поради изложеното, като законосъобразно, определението, с което са оставени без разглеждане предявените искове за прогласяване нищожност, евентуално за отмяна на арбитражното решение, и е прекратено производството по тях, следва да бъде потвърдено. Поради недопустимост на производството, липсва основание за произнасяне по исканията за спиране на арбитражното решение без предоставяне на гаранция и за освобождаване от ДТ. Мотивиран от това, съставът на I т.о.: