Определение № 487 от 17.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3917/2020 г.

Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от А. Л. М., против определение № 295/29.10.2020 г., постановено от състав на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, по частно гр.д. № 4143/2019 г., с което е отказано на М. да бъде освободен от задължението за внасяне на дължимата държавна такса по подадена от него частна жалба срещу разпореждане № 112/06.07.2020 г., постановено по същото дело. Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е неправилно, като развива съображения, че изобщо не дължи плащане на държавна такса поради характера на иска и извънредната епидемична обстановка и извънредните мерки. Частната жалба е допустима, подадена в срок от надлежни страни, чрез процесуален представител, разполагащ с представителна власт, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение съставът на Върховния касационен съд е отказал да освободи А. М. от заплащане на държавна такса по подадена от него чатна жалба, като намерил, че липсват доказателства, удостоверяващи твърдението му, че не разполага с достатъчно средства да заплати дължимите 15 лв. държавна такса. Същият не е представил нужната декларация за имуществено състояние, нито други данни относно обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 ГПК. Определението е правилно. Идеята на законодателя да даде възможност за освобождаване на страна от заплащане на такси и разноски по производството е мотивирана от социални съображения и е установена в полза на хора с ниски материални възможности. Това значи, че не е достатъчно само твърдение за липса на достатъчно средства за заплащане на дължимите по делото разходи за такси и разноски, но и наличие на данни за това. Производството по чл. 83, ал. 2 ГПК не е спорно, като законодателят е предвидил установяване на твърдяното материална затруднение с представяне на имуществена декларация от страната – молител. Той носи наказателна отговорност за невярност на декларираните обстоятелства, а съдът извършва преценката си на базата на декларираното. По делото може да има и други доказателства, имащи отношение към обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 ГПК. Съдът прави съвкупна преценка конкретно за всеки случай, предвид наличните доказателства за това. Произнасяне само по твърдения на страната, без каквито и да са доказателства или надлежно декларирани обстоятелства, е невъзможно; съдът няма как да извърши проверка и да достигне до заключение за осъществена хипотеза на чл. 83, ал. 2 ГПК. Усложненията, свързани с епидемиологичната обстановка в страната не освобождават молителя от изискването да декларира имущественото си състояние, както разпорежда чл. 83, ал. 2, т. 2 ГПК, нито прави всяко искане за освобождаване от такси и разноски, независимо от данните по делото, основателно. В заключение, разрешението на съдебния състав в обжалваното определение е съобразено с текста на закона и общоприетото тълкуване на чл. 83, ал. 2 ГПК. Въпросът дължи ли се изобщо държавна такса по делото и в частност по жалбата, относно която е поискано освобождаване от такси и разноски, е извън предмета на настоящото произнасяне. Доводите страната може да релевира евентуално при връщане на частната жалба поради неизпълнение на указанието за плащане на държавна такса. МОТИВИРАН от горното, съдът