Определение № 9173 от 28.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9192/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Н. Н. А., понастоящем в Затвора [населено място] против Определение № 5580 от 13.05.2026 г., постановено по адм. дело № 723/2025 г. по описа на Административен съд - Пловдив/АдмС Пловдив/, с което е оставена без разглеждане молбата му за повторно искане за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство. В частната жалба се излагат твърдения, че постановения акт е неправилен, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необоснован. Ответникът – Административен съд Пазарджик, чрез процесуален представител, изразява становище за необоснованост и неоснователност на частната жалба. Счита изводите на административния съд за правилни и законосъобразни. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за него, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 230 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционният съд правилно е установил, че по искане на настоящия частен жалбоподател е образувано производство по реда на чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ за обезщетяване на неимуществени вреди в общ размер на 2 000 лв. /1022 евро/, в следствие на нарушаване на правото на Европейския съюз. С обжалваното определение административният съд е оставил без разглеждане молбата на Н. А., с която е отправено повторно искане за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство. Направил е извод, че със свое определение № 11706/23.12.2025 г. на основание чл. 24а, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 от Закона за правната помощ /ЗПП/ съдът е отменил друго свое определение от 07.10.2025 г., с което е била предоставена правна помощ под формата на процесуално представителство, поради което молба за повторно разглеждане на искане за предоставяне на правна помощ е недопустимо при липса на нови обстоятелства, които налага допускането й. Определението е правилно. Настоящата инстанция намира за законосъобразно обжалваното определение на съда, с което е оставено без разглеждане искането на Н. Н. А. за предоставяне на правна помощ. След като е налице изричен съдебен акт, с който е прекратена предоставената на ищеца правна помощ, недопустимо е отново да се иска предоставяне на същата без да са налице нови основания за това. При тези данни, обосновано с оглед доказателствата и в съответствие със закона, съдът е стигнал до обоснован правен извод и настоящият състав намира, че постановеното определение в обжалваната му част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 236, във връзка с чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, Върховния административен съд, Трето отделение