Определение № 268 от 04.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1177/2015 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [община] срещу въззивното решение на Пернишкия окръжен съд, постановено на 09.10.2014г. по в.гр.д.№534/2014г. в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от [община] срещу [фирма] иск за признаване за установено, че [община] е собственик на сграда-трафопост “6-ти септември”, находящ се в [населено място], кв.Твърди ливади, представляващ съвкупност от сграда със застроена площ от 85кв.м. и енергийно съоръжение, която сграда е с идентификатор 55871.506.43.2 по К. на [населено място].

В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, по въпроси, решавани противоречиво от съдилищата, както и по въпроси, имащи значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно:

1. Ако енергийният обект /трафопост/ обслужва само обекти /собственост на потребители-физически и юридически лица/ на територията на една община, представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на §7, ал.1 ПЗР З., дори да е част от националната електроразпределителна мрежа”? Необходимо ли е енергийният обект-трафопост, да обслужва само общината като юридическо лице, за да се приеме, че е обект на техническата инфраструктура на общината? Приложима ли е разпоредбата на §7, ал.1, т.7 ПЗР З. по отношение на енергиен обект-трафопост, който до приемане на цитираната законова разпоредба е част от енергийната система на страната, но обслужва единствено територията на една община и няма доказателства да задоволява потребностите на други потребители и потребности от национално значение? Обоснован ли е изводът на решаващия съд, че трафопостът като енергиен обект обслужва не само потребители на територията на общината, след като от доказателствата по делото е установен именно този факт, че трафопостът служи за снабдяване с ел.енергия за битови и стопански потребители, находящи се на територията на [община].

2. Налице ли е законова презумпция и регламентация съобразно Закона за електростопанството от 1975г./отм./, заварен към влизане в сила на З., въз основа на която да се приеме, че мрежа или съоръжение от техническата инфраструктура на енергийната система ex lege е включена в уставния фонд или капитала на търговско дружество, на което държавата е едноличен собственик на капитала?

3. Допуснато ли е от решаващия съд нарушение на процесуалните правила с направения от него извод за включване на обекта в баланса на търговското дружество при липса на каквато и да било първична счетоводна документация за надлежно заприходяване на спорния енергиен обект в баланса на електроразпределителното дружество и категорични данни по делото за невключването на процесния трафопост в актива на електроразпределителното предприятие /съобразно приетата експертиза към релевантния момент-17.09.1991г. Допустимо ли е решаващият съд да приеме, че енергийният обект-трафопост, предоставен за стопанисване и управление по презумпция, че това става по силата на Закона за енергетиката /отм./ след като самият закон не предвижда и не съдържа такава презумпция и е без значение вписването му или не в баланса на електроразпределителното предприятие?

4. Може ли решаващият съд да изгради извода си и да обоснове съдебното решение само на избрана от него част от доказателствата по делото, от заключенията на допуснатите и приети комплексни съдебни експертизи и да не изложи никакви мотиви защо не възприема и не се съобразява с дадените констатации от експертите? Постановеното решение при такова процедиране постановено ли е при съвкупна преценка на целия доказателствен материал?

В писмен отговор в срока по чл.287, ал.2 ГПК ответникът по касационна жалба [фирма] изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:

[община] е предявила срещу [фирма] иск за признаване право на собственост върху недвижим имот, представляващ трафопост, като поддържа, че правото на собственост е придобито по реда на §7, ал.1, т.7 ПЗР З..

В обжалваното решение е прието,че така предявеният иск е неоснователен.

Прието е, че след като общината претендира, че е собственик на сградата-трафопост на основание §7, ал.1, т.7 ПЗР З., то следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че процесното съоръжение е обект на техническата инфраструктура на енергийната система и че същото обслужва само територията на общината, а в тежест на ответното дружество е да докаже, че трафопостът е включен в капитала, уставния фонд или се води в баланса на търговското дружество, фирма или предприятие с държавно имущество към датата на влизане на З. в сила-17.09.1991г.

Прието е за безспорно установено, че трафопостът обслужва 41 броя крайни потребители, намиращи се на територията на [община], като същият представлява сграда и трайно прикрепено към нея енергийно съоръжение и като вид площадков енергиен обект е елемент от енергийната система на страната. Прието е, че няма събрани доказателства, установяващи, че трафопостът обслужва само инфраструктурата на общината. Изложени са и съображения, че по делото не е установено и не се твърди спорният трафопост да е бил обект по чл.2, ал.2 от Закона за електростопанството/отм./.

Прието е, че не е налице и втората предпоставка на §7, ал.1, т.7 ПЗР З., а именно процесният обект да не е бил включен в баланса на търговското дружество, тъй като съгласно чл.12 от Закона за електростопанството/отм./ дейностите по производството, преноса, разпределението и пласмента на електрическата енергия за общо ползване, се извършват от електропроизводствените и електроснабдителните организации към Асоциация”Енергетика”, като на експлоатационните предприятия е било предоставяно стопанисването и ползването на енергийните обекти, т.е. предоставянето става по силата на закона и невписването на трафопоста в баланса на предприятието не променя извода, че предоставянето за ползване е станало по надлежния ред. Изложени са и съображения, че липсата на писмени доказателства за установяване на обстоятелството, че процесният имот е бил включен в уставния фонд на държавната фирма-праводател на ответника, респ. н капитала на такова дружество или да се води по баланса му към 17.09.1991г. не води до извод, че процесният имот е собственост на [община]-достатъчно е същият да е включен в баланса на фирма с държавно имущество, за да се приеме, че държавата запазва правото на собственост и след влизане в сила на З.. В случая е прието, че е достатъчно имотът да е отразен в инвентарните книги, за да се счита, че е собственост на предприятието.

Действително в обжалваното решение е прието, че процесното съоръжение не е обект на техническата инфраструктура на общината по смисъла на §7, ал.1, т.7 ПЗР З., тъй като представлява част от енергийната система на страната, собствеността върху която е била държавна, както и че е предоставен за ползване на съответното енергийно предприятие по силата на закона като част от мрежата за производство и разпределение на електроенергията, които изводи противоречат на становищата, изразени в решение №202/01.12.2014г. на І ГО на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК по гр.д.№1384/2014г. и решение №234/01.12.2014г. на І ГО на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК по гр.д.№1737/2014г.

В настоящия случай обаче основното съображение на въззивния съд, за да приеме, че предявеният иск е неоснователен е, че отразяването на обекта в инвентарните книги е достатъчно да се приеме, че същият е бил собственост на предприятието към момента на преобразуването, а и към момента на влизане на З. в сила. В изложението към подадената от [община] касационна жалба с вх.№6880/14.11.2014г. обаче въпрос, свързан с отразяването на обекта в инвентарните книги на преобразуваното държавно предприятие не се поставя.

За да бъде допуснато касационно обжалване е необходимо касаторът да обоснове в изложението към касационната си жалба, че именно по този обуславящ правните изводи на съда въпрос е налице противоречива практика на съдилищата или практика на ВКС, с която въззивният съд не се е съобразил, респ. че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото /т.1 на ТР №1/2009г. от 19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС/. Обосноваване, че е налице противоречива практика по други въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл в решението си, дори тези въпроси да са решени в противоречие с практиката на ВКС, не е достатъчно, за да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване, ако отговорите на тези въпроси не обосновават крайния извод за основателността на предявения иск. В случая в съответствие с трайно установената съдебна практика въззивният съд е приел, че е достатъчно да се установи, че имотът е бил включен в баланса на държавната фирма или в капитала на преобразуващото се дружество, за да се приеме, че предпоставките за преминаване правото на собственост в патримониума на общината не са налице, като включването в капитала на дружеството се установява посредством отразяването на обекта в инвентарните книги. При наличието на подобен извод обстоятелството, че съдът е изложил и други съображения досежно включването на обекта в баланса на енергийното предприятие е ирелевантно.

И доколкото посредством останалите въпроси, формулирани от касатора с цел обосноваване наличие на основание за допускане на касационно обжалване, не би могло да бъде направено уточнение на изложението в посочения по-горе смисъл, следва да се приеме, че предпоставки за допускане на касационно обжалване по настоящето дело не са налице.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение