Определение № 4411 от 03.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2877/2024 г.

Производството е образувано е по частна жалба на Г. А. А. срещу Определение № 996/15 .0 4.2024 г. по ч. гр. д. № 542/2024 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което въззивният съд е отменил Определение № 6993 от 08.12.2023 г., постановено по гр. д. № 7362/2023 г. по описа на РС - Бургас, с което е допуснатото обезпечение на предявени от Г. А. А. срещу „Булукрайн-ММ“ ЕООД, ЕИК:[ЕИК], отрицателни установителни с правно основание в чл. 439 ГПК за установяване по отношение на ответника, че не му дължи следните суми: 750 лв. по изпълнителен лист, издаден по гр. д. № 65/2011 г. на РС - Бургас, както и 4 423.87 лв. по изпълнителен лист, издаден по в. гр. д. № 873/2012 г. на Окръжен съд – Бургас, за събиране на които са образувани изпълнително дело № 77/2023 г. на ДСИ при РС - Царево (изп. дело № 318/2022 г. на ДСИ при РС - Бургас) и изпълнително дело № 1002/2022 г. на ДСИ при РС - Бургас, чрез спиране на изпълнението по посочените две изпълнителни дела до приключване на производството с влязъл в сила съдебен акт, като вместо това е отхвърлил молбата на Г. А. А. за допускане на обезпечение на тези искове, обезсилвайки обезпечителна заповед № 84/11.12.2023 г., издадена въз основа на определение № 6993/08.12.2023 г. по гр. д. № 7362/2023 г. по описа на РС - Бургас. Насрещната страна „Булукрайн-ММ“ ЕООД изразява становище за недопустимост на частната жалба, претендирайки присъждане на разноските по делото. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира частната жалба, с която е сезиран, за недопустима, което обуславя прекратяване на настоящото производство. Съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 1/21.07.2010 г. по т. д. № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС и Тълкувателно решение № 5/2018 по т. д. № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС обезпечителното производство е двуинстанционно, а ВКС се произнася по жалби срещу въззивни определения, постановени в обезпечително производство, само в случаите, когато с тези въззивни определения за пръв път, след отмяна на първоинстанционното определение, въззивният съд допуска поисканото обезпечение. Постановените в обезпечителното производство определения на въззивните съдилища не попадат в нито една от хипотезите на чл. 274, ал. 3 ГПК. Те нито преграждат развитието на исковото производство, във връзка с което е поискано допускането на обезпечение, нито разрешават по същество въпроси от значение за спорното материално право, предмет на делото. Законодателят е свел касационния контрол в обезпечителното производство единствено до определенията по чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК, поради което липсва законово основание за упражняването му по отношение на въззивно определение, с което е отменено определение на първоинстанционен съд за допускане на обезпечение и молбата на ищеца за допускане на обезпечение на предявените искове е отхвърлена. Искането на насрещната страна за присъждане на разноски е неоснователно, тъй като "Law company Dobrev & Halachev" LLC. не е вписана в публичните регистри, водени от Висшия адвокатски съвет, а и липсват доказателства „Булукрайн-ММ“ ЕООД да е упълномощило адвокат за защита по частната жалба. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,