Определение № 24 от 21.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 2259/2013 г.

Производството е по чл.47, т. 4 ЗМТА. Образувано е по иск на [фирма], [населено място] и Н. В. В. от [населено място] срещу [фирма], [населено място] с правно основание чл. 47, т. 4 ЗМТА за отмяна на решение от 18.06.2012 г. по в.а.д. № 742/2011 г. и допълнително решение от 16.07.2012 г. по същото дело, постановени от Арбитражен съд при Българска търговско-промишлена палата. Ищците поддържат, че атакуваните арбитражни решения подлежат на отмяна поради това, че са били лишени от участие в арбитражното производство, тъй като не са били уведомени за образуването му, не са им изпратени преписи от исковата молба и доказателствата към нея, не са призовани за съдебните заседания и не са им връчени преписи от постановените по делото решения (основно и допълнително). Ответникът – [фирма], [населено място] – оспорва иска като недопустим поради пропускане на установения в чл. 48, ал. 1 ЗМТА 3-месечен срок, респ. като неоснователен поради отсъствие на основанията по чл. 47 ЗМТА. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и възраженията на страните, приема следното: Искът е недопустим. Съобразно императивната разпоредба на чл.48, ал.1 ЗМТА, иск за отмяна на арбитражно решение може да бъде предявен в срок от 3 месеца от деня, в който молителят е получил решението. За случаите, когато е било направено искане за поправка, тълкуване или допълване на решението, посочената разпоредба предвижда, че срокът тече от деня, в който арбитражният съд се е произнесъл по искането. Именно такава е и настоящата хипотеза. По повод подадена от ищеца по арбитражното дело [фирма], [населено място] молба за поправка на постановеното по същото решение от 18.06.2012 г., АС при БТПП е постановил допълнително решение от 16.07.2012 г., с което е допуснал поисканата поправка. С оглед на това обстоятелство, на основание императивното правило на чл. 48, ал. 1, изр. 2 ЗМТА, 3-месечният срок за отмяна следва да се изчислява от датата на допълнителното решение – 16.07.2012 г., а не от деня, в който молителят е получил решението. Ето защо, по отношение преценката на срока са ирелевантни и не следва да бъдат обсъждани събраните по делото доказателства във връзка с връчването както на основното, така и на допълнителното решение. Изчислен от датата на допълнителното решение 16.07.2012 г., установеният в закона 3-месечен срок е изтекъл на 16.10.2012 г. И тъй като исковата молба е подадена на 08.04.2013 г., т. е. след изтичането на преклузивния срок, образуваното въз основа на нея производство е недопустимо и следва да бъде прекратено. При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, ищците следва да заплатят на ответника направените разноски за разглеждането му в размер на сумата 780 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, уговорено в договор за правна защита и съдействие от 16.07.2013 г. и заплатено по банков път, видно от представеното платежно нареждане от 18.07.2013 г. и извлечение от сметка, издадени от „У. Б.”. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, на основание чл.48, ал.1, изр. 2 ЗМТА