Определение № 92 от 05.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 524/2020 г.
ВКСIV гражданско отделение05.05.2020 г.докладчик Боян Цонев
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ касационната жалба с вх. № 23233/23.12.2019 г. и образуваното по нея производство по гр. дело № 524/2020 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение. УКАЗВА на жалбоподателя Община Харманли в едноседмичен срок от връчване на съобщението, ведно с препис от настоящото определение, да отстрани нередовността на касационната си жалба, като представи по делото с молба с два преписа от нея за връчване на останалите страни, с която да уточни дали обжалва изцяло или частично въззивното решение № 2485/13.11.2019 г. по възз. гр. дело № 1111/2019 г. на Софийския апелативен съд, като в последния случай ясно и точно да посочи кои части на решението обжалва; при неизпълнение на тези указания в посочения срок касационната ѝ жалба ще бъде върната. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството по делото е образувано по касационна жалба с вх. № 23233/23.12.2019 г., подадена от Община Харманли срещу решение № 2485/13.11.2019 г., постановено по възз. гр. дело № 1111/2019 г. на Софийския апелативен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено (обжалваното от касатора изцяло) първоинстанционно решение № 7870/13.12.2018 г. по гр. дело № 1562/2017 г. на Софийския градски съд, е постановено следното: 1) отхвърлени са предявените от Р. К. Ц. искове с правно основание чл. 49, във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за солидарно осъждане на Министерството на отбраната (МО) и общината-жалбоподател за заплащане на сумата 20 000 лв. – обезщетение за имуществени вреди от погиване на вещи и на сумата 10 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от наводнение на с. Бисер на 06.02.2012 г.; 2) отхвърлени са предявените от същия ищец искове с правно основание чл. 49, във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответното МО за заплащане на сумата 20 000 лв. – обезщетение за имуществени вреди от погиване на вещи и на сумата 10 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от наводнение на с. Бисер на 06.02.2012 г.; 3) общината-жалбоподател е осъдена да заплати на ищеца Р. Ц., на основание чл. 49, във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, сумата 20 000 лв. – обезщетение за имуществени вреди от погиване на вещи и на сумата 10 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от наводнение на с. Бисер на 06.02.2012 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 06.02.2012 г. до окончателното им изплащане; и 4) разноски за първоинстанционното производство са възложени в тежест на ищеца и на ответната община-касатор, като в тежест на последната са възложени и разноски за въззивното производство. При извършената служебна проверка, съдът констатира нередовност на подадената касационна жалба, а именно – в съдържанието и петитума на същата и на изложението към нея е налице противоречие относно това дали се обжалва изцяло или частично (само в осъдителната част) въззивното решение. Предвид така констатираната нередовност, съгласно чл. 285, ал. 1, във вр. с чл. 284, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ГПК касационната жалба и образуваното по нея производство по делото следва да се оставят без движение, като на жалбоподателя следва да бъдат дадени указания за отстраняване на нередовността. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Цитирани разпоредби
4- чл. 45, ал. 1 ЗЗД
- чл. 284, ал. 1, т. 2
- чл. 285, ал. 1
- чл. 49