Определение № 50200 от 12.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 179/2022 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба вх. № 507850 на 30.09.2022 г. /ел. поща/ от М. К. С., чрез пълномощник адв. Е. П. за допълване на определение № 50398 от 27.09.2022 г. по гр.д. № 179/2022 г. на Върховния касационен съд, I г.о. в частта му за разноските. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна не е изразила становище по това искане. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по молбата, взе предвид следното: С определение № 50398 от 27.09.2022 г. по гр.д. № 179/2022 г. на ВКС, I г. о., постановено в производство по чл. 288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 156 от 30.09.2021 г. по гр.д. № 329/2021 г. на Сливенския окръжен съд по подадената против него касационна жалба от А. С. С.. Молителката в настоящото производство М. К. С. е подала чрез адв. Е. П. отговор на касационната жалба, към който е приложен договор за правна защита и съдействие, сключен на 15.12.2021 г. и списък на разноските по чл. 80 ГПК, видно от които за изготвяне на отговора и процесуално представителство пред ВКС, молителката е заплатили адвокатски хонорар в размер на 1000 /хиляда/ лева. В подаденият писмен отговор вх. № 3878 от 15.12.2021 г., изрично е направено искане за присъждане на разноските за касационното производство. С определението си по чл. 288 ГПК съдът е пропуснал да се произнесе по това искане. Молбата за допълване на определението в частта за разноските е подадена в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК. Налице са основанията, визирани в чл. 78, ал. 3 ГПК, поради което същата следва да бъде уважена, като А. С. С., бъде осъден да заплати на М. К. С. сумата 1000 /хиляда/ лева – разноски по делото за адвокатско възнаграждение за защита пред касационната инстанция. Водим от гореизложеното съдът