Определение № 5585 от 02.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4199/2025 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Е. Д. М., чрез адв. И. Ю., срещу определение № 872/09.07.2025г., постановено по ч.гр.д. № 433/25г. по описа на Софийски окръжен съд, ІІІ ВС, с което е допълнено постановеното по въззивното частно дело определение от 21.05.2025г. в частта за разноските, като са присъдени такива на ответника СГС за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Жалбоподателят иска отмяна на атакуваното определение като постановено при липса на списък за разноските, в нарушение на чл. 10, ал.2 и ал.3 ЗОДОВ и при недоказаност качеството юрисконсулт на представлявалия ответника процесуален представител. Насрещната страна по жалбата – Софийски градски съд, чрез съдебен помощник Д. Б., я оспорва. Настоящият състав на ВКС, като съобрази доводите на страните и данните по делото, намира частната жалба за неоснователна по следните съображения: Съгласно т. 8 на ТР №6 от 06.11.2013г. по тълк.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС липсата на представен списък по чл. 80 ГПК в хипотеза, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски, не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските. Представянето на списък е необходимо само когато се иска изменение на решението в частта му за разноските, т.е. когато съдът в решението се е произнесъл по направените разноски, но една от страните не е съгласна с този резултат и иска неговото изменение. В случая с постановеното на 21.05.2025г. определение въззивният съд не се е произнесъл по направените разноски, поради което ответната страна е поискала допълване на определението в частта за разноските. Искането е в срок, списък по чл. 81 ГПК не е условие за допустимостта му, и правилно е било уважено чрез присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. На ответника се следват разноски на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК и чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ. Налице е постоянна практика на ВКС, която се споделя от настоящия състав / определение № 510 от 26.10.2017 г. по ч. гр. д. № 2346/2017 г. на IV г. о., решение № 163 от 24.06.2020 г. по гр. д. № 924/2019 г. на IV г. о., определение № 184 от 17.01.2025 г. по ч. гр. д. № 4675/2024 г. на IV г. о. и др./, съгласно която при прекратяване на делото, респ. отхвърляне на иска, ответникът по иска по ЗОДОВ има право на разноски, без значение дали процесуалният му представител е на длъжност "юрисконсулт" или на друга длъжност, след като той е осъществил процесуалното представителство въз основа на редовно пълномощно, издадено от представляващия страната и представителят притежава юридическо образование и правоспособност. Съществено за приложението на чл. 32, т. 3 ГПК, респ. на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с § 1 от ПЗР на ЗОДОВ, е не конкретното наименование на длъжността на служителя, а качеството му на правоспособен юрист, което му дава възможност да осъществява процесуалното представителство на юридическото лице, чийто служител е. В тази връзка, като представляван от надлежно упълномощен съдебен помощник, който е лице с юридическо образование, работещо по трудово/ служебно правоотношение с ответника, последният има право на разноски по 78, ал. 8 ГПК. Предвид гореизложеното, оплакванията по частната жалба са неоснователни, а атакуваното определение – правилно и следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, настоящият състав на ВКС