Определение № 3879 от 07.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3348/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Х. Д. Х. от гр. София, чрез пълномощник, против разпореждане № 209 от 03.02.2026 г. по чканд № 765/ 2025 г. на Административен съд - Сливен в частта, с която съдът е отхвърлил подадено от Х. искане за освобождаване от държавна такса за производството. Според частния жалбоподател разпореждането е неправилно, тъй като държавна такса за производства по Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) не се дължи, алтернативно, съдът е следвало служебно да изиска доказателства във връзка с имущественото и материално състояние на жалбоподателя. Според Х. достатъчно е той да обоснове искането си с липса на доходи и имущество. Като не е събрал служебно относими към искането му доказателства, съдът е отказал достъп до правосъдие и е постановил неправилно разпореждане. Иска отмяна на разпореждането в тази част и връщане на делото на Административния съд - Сливен за продължаване на съдопроизводствените действия. Върховният административен съд приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Видно е от данните по делото, че Х. Х. е сезирал Административния съд - Сливен с частна жалба против определение № 276/ 24.11.2025 г. по анд № 436/ 2025 г. на Районен съд - Нова Загора, с което съдът е прекратил производството по делото по жалба на Х. срещу електронен фиш, с който на жалбоподателя е наложена глоба за нарушение по Закона за движение по пътищата (ЗДвП), и преписката е изпратена на ОД на МВР - Сливен за изпълнение на процедурата по чл. 186, ал. 4 ЗДвП. Съдът с разпореждане №2392/ 22.12.2025 г. е оставил без движение частната жалба и е указал на Х. Х. в 7-дневен срок от получаване на съобщението на основание чл. 235а, вр. с чл. 213, т. 3 АПК да внесе държавна такса за производството в размер на 30 лева и представи по делото вносен документ, както и на основание чл. 213, т. 2 АПК да представи пълномощно за подписалия частната жалба адвокат. Оспорващият изрично е предупреден, че при неизпълнение в срок на посочените указания частната жалба ще бъде оставена без разглеждане, а производството по делото - прекратено. С молба вх. № СД-02-01-118 от 13.01.2026 г. Х. е приложил договор за правна защита и съдействие и адвокатско пълномощно от 12.01.2026 г. Не е представил вносен документ за платена държавна такса, като е посочил, че такава не се дължи за дела по ЗАНН, алтернативно, направил е искане за освобождаване от държавна такса, тъй като е материално затруднено лице. С молбата е поискал съдът да извърши служебно справка за имущественото и гражданското му състояние. С разпореждане № 80 от 15.01.2026 г. съдът е посочил, че към искането за освобождаване от държавна такса по частната жалба няма приложена декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на лицето относно обстоятелствата по чл. 227а, ал. 2 АПК. Указал е на жалбоподателя в срок да представи доказателства за доходите си и тези на семейството; за имущественото състояние, удостоверено с писмена декларация; за семейното положение и здравословното състояние; трудовата заетост и за други твърдени относими обстоятелства. Съобщението за разпореждането е получено на 21.01.2026 г. от пълномощника на Х.. В посочения от съда срок жалбоподателят е депозирал писмена молба, с която е възразил срещу указанията на съда той да представи исканите доказателства, установяващи посочените обстоятелства, и повторно е поискал от съда да бъде извършена служебна справка относно материалното и гражданското състояние на лицето в НОИ, ТД на НАП, Столична община и Агенция по вписванията. Съдът е приел, че указанията не са изпълнени в точно, пълно и в срок, поради което е отхвърлил искането за освобождаване от заплащане на държавна такса. Разпореждането е правилно. Производствата по съдебен контрол върху актовете на наказващия орган по реда на ЗАНН са двуинстанционни и се развиват пред районния съд – действащ като първа съдебна инстанция, и административния съд – действащ като касационна инстанция. Съгласно действащата редакция на чл. 63в ЗАНН решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс. Актовете по чл. 58д ЗАНН, сред които е и електронния фиш, подлежат на обжалване или протестиране пред районния съд, в района на който е извършено или довършено нарушението, а за нарушенията, извършени в чужбина - пред Софийския районен съд. В практиката си по тълкувателни дела Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд приема, че препращането в разпоредбата на чл. 63, ал. 1, изр. 2 ЗАНН (съответно чл. 63в ЗАНН) към глава дванадесета от АПК се отнася само до процесуалния ред, по който се развива касационното производство пред административния съд, доколкото не противоречи на НПК. Предвид изложеното, при правилно приложение на разпоредбата на чл. 235а АПК административният съд е изискал от частния жалбоподател Х. Х. да внесе държавна такса в размер на 30 лв. и представи вносен документ по делото. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че държавна такса за частната жалба не се дължи, защото производството е по ЗАНН. В случая не се оспорва правораздавателен акт, издаден по реда на ЗАНН. Частната жалба е насочена срещу определение на районния съд по движението на производството, а не срещу самия акт за нарушение, поради което за нея държавна такса се дължи, за разлика от подадена касационна жалба срещу постановено съдебно решение. Според чл. 213а, ал. 3 АПК, вр. с чл. 236 АПК първоинстанционният съд се произнася и по исканията за освобождаване от държавна такса за производството. Физическите лица могат да бъдат освободени от заплащане на таксата, ако представят декларация за доходите и имущественото състояние, от която е видно, че не разполагат с достатъчно средства. АС - Сливен в случая правилно е приел, че Х. не е представил доказателства, от които да се направи преценка дали са налице основания за освобождаване от държавна такса. В тежест на частния жалбоподател е да установи, че са налице обстоятелствата по чл. 227а, ал. 2, вр. чл. 236 АПК за освобождаването му от държавна такса. Съгласно разпоредбата на чл. 227а, ал. 2 АПК държавна такса в производството по частни жалби не се внася от граждани, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да я заплатят след преценка на доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с писмена декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта и други относими обстоятелства. Главното условие е страната да е доказала, че не разполага с достатъчно средства. Отправеното от Х. искане за освобождаване от държавна такса не е подкрепено с никакви доказателства за имущественото му състояние и материално положение. В тежест на страната е да установи тези релевантни обстоятелства. Затова обоснован е изводът на съда за неоснователност на искането. Твърдението на частния жалбоподател, че именно съдът служебно следва да събере всички релевантни за произнасянето по искането доказателства, не намира опора в закона, а цитираната в частната жалба съдебна практика е неотносима към конкретния случай. Доказателствената тежест е на страната, поискала освобождаване от заплащане на държавна такса, която в случая се дължи на основание чл. 235а АПК. Неизпълнението на дадените от съда задължителни указания за привеждане на искането в съответствие с чл. 227а, ал. 2, вр. чл. 236 АПК води до извод за неоснователност на същото. При тези факти съдът, съобразно правомощията си, правилно е отказал освобождаване от заплащане на дължима държавна такса по частната жалба. Разпореждането в обжалваната му част следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд