Определение № 470 от 20.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5676/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) във връзка с чл. 228 във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Директор на ТД “Митница Варна“, подадено чрез процесуалния му представител юрк. Роева, за изменение на Решение № 11864/05.11.2024 г., постановено по адм. дело № 5676/2024 г. по описа на Върховен административен съд, Осмо отделение, в частта за разноските. Изложени са съображения, че при постановяване на решението, чието изменение в частта за разноските се претендира, съдебният състав неправилно е присъдил разноски в полза на „Пи Джи Моторс“ ЕООД под формата на изплатен адвокатски хонорар в размер на 970 лева. Обобщени същите се свеждат до следното: 1. Така присъденият размер на разноските не съответства на фактическата и правна сложност на казуса, на осъществения обем процесуално представителство и е несъразмерно спрямо конкретния материален интерес и 2. Размерът на разноските при това положение и при своевременно сторено възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК и при съобразяване вкл. и на Решение от 28.07.2016 г. по дело С-57/2015 на СЕС е следвало да бъде редуциран. По подробно развити аргументи в тази насока, настоява за изменение на решението в частта за разноските, като се намалят същите. Ответникът по искането – „Пи Джи Моторс“ ЕООД, в срока по чл. 248 ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 228 във вр. с чл. 144 от АПК не взема становище. Върховният административен съд, Осмо отделение, като взе предвид доводите в подадената молба за изменение на решението в частта за разноските, приема следното: Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, приложим на основание чл. 228 във вр. чл. 144 от АПК. Разгледана по същество молбата е неоснователна. С Решение № 11864 от 05.11.2024 г., постановено по адм. дело № 5676/2024 г. по описа на Върховен административен съд, Осмо отделение, е оставено в сила Решение № 3365 от 02.04.2024 г., постановено по адм. дело № 1696/2023 г. по описа на Административен съд – Варна и в полза на „Пи Джи Моторс“ са присъдени разноски в размер на 970 лева – уговорен и изплатен адвокатски хонорар. Изложените аргументи в молбата по чл. 248 от ГПК против така определения размер на разноските са неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт, подателят на жалбата има право да получи от бюджета на органа, направените по делото разноски, които включват заплатените разноски за производството и възнаграждение за един адвокат. Това правило е приложимо за всяка една от съдебните инстанции, доколкото отговорността за разноските е част от разрешаването на правния спор. Безспорно искането за присъждане на разноски и представянето на съответните доказателства, следва да бъдат направени до приключване на устните състезания пред съответната инстанция – в случая пред касационната. В конкретиката на казуса тези условия са били изпълнени - с решението на касационната инстанция е оставено в сила решението на първата съдебна инстанция, с което е отменен обжалваният административен акт; искането за присъждане на сторените разноски пред касационния съд, представляващи възнаграждение за един адвокат, осъществяващ правна защита и съдействие, е направено своевременно, вкл. са представени доказателства за понасянето им. Чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възвежда минимум от 1 200 лева в случаи, като процесния, поради което и правилото на чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата е неприложимо. Присъденият адвокатски хонорар е под посочения минимален размер. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може, по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, както е процедирал съда в настоящия случай. Такова искане е своевременно заявено от процесуалния представител на касатора (сега инициатор на производството по чл. 248 от ГПК). Това възражение касационната инстанция намира за неоснователно – същият напълно съответства на фактическата и правна сложност на казуса и осъществения обем процесуално представителство – в случая изготвен нарочен писмен отговор по касационната жалба, както и депозирани писмени бележки. Т.е. на лице е търсената разумност на размера на подлежащите на възстановяване разноски по смисъла на практиката на СЕС, на която се позовава Директора на ТД “Митница Варна“. Преценката на съда е всякога с оглед вида на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Поради това искането на Директор на ТД “Митница Варна“ за изменение на решението по настоящото дело в частта за разноските, е неоснователно и следва да се остави без уважение.