Определение № 600 от 25.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 2901/2013 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на М. Д. П. срещу определението от 17.05.2013г. по въззивно гражданско дело № 14878/2011г. на СГС, ГО, ІІ-Д въззивен състав, с което в производството по чл.248 ГПК е оставена без уважение молбата й за изменение на въззивното решение в частта за разноските. С решението по в.гр.д.№ 14878/2011г. СГС е приел, че при обжалваем интерес 10 000лв.. и с оглед изхода на спора пред тази инстанция, на ищцата и жалбоподателка, същевременно и въззиваемва страна, следва да бъдат присъдени поисканите разноски. С оглед обаче на възражението на насрещната страна ЗД [фирма] за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от 1 900лв., което съдът е приел за основателно, е направен изводът, че същото следва да бъде намалено с ½ - на 950лв. Както в решението, така и в обжалваното определение за изменение на решението в частта за разноските, СГС е мотивирал, че разпоредбата на пар.2 от ДР на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не следва да намери приложение, тъй като е приета извън нормотворческата делегация, предоставена на Висшия адвокатски съвет по силата на чл.36,ал.2, изр.второ от Закона за адвокатурата. С частната жалба се иска отмяна на обжалваното определение и постановяването на друго за уважаването на молбата по чл.248 ГПК и присъждане на пълния размер на адвокатското възнаграждение по договора за процесуално представителство пред въззивната инстанция. Поддържа се, че договореното и заплатено възнаграждение е под трикратния размер на минималното такова по чл.7,ал.2,т.3 от Наредбата- минималният размер е 650лв., а заплатеното – 1 900лв. Правните съображения са основани единствено на незаконосъобразния според жалбоподателката извод на СГС за възможността при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл.78,ал.5 ГПК, то да бъде по-ниско от трикратния размер на минималното възнаграждение по Наредба № 1/2004г. Твърдения за незаконосъобразност на извода на съда за прекомерност на възнаграждението не са изложени и не се поддържат. Отговор на частната жалба от насрещната страна ЗАД [фирма] не е постъпил в срока по чл.276 ГПК. Частната жалба е постъпила в срока по чл.275 ГПК и е допустима. Въпросът дали съдът е обвързан от предвиденото в пар.2 от Наредба №1/ 09.07.2004г. ограничение, според което присъденото възнаграждение не може да е по-ниско от трикратния минимален размер на възнагражденията, посочени в Наредбата, или е свободен да намали възнаграждението до предвидения в Наредбата минимален размер, е предмет на Тълкувателно дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, по което предстои произнасяне. Това обуславя необходимостта от спиране на производството по настоящото дело по аргумент от разпоредбата на чл.278,ал.4 във вр. с чл.229,ал.1,т.4 ГПК. Мотивиран от горното ВКС, ТК, състав на І т.о.