Определение № 136 от 04.08.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1744/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Е. Б. Б., против определение № 273 от 27.05.2020 г. по гр.д. № 749/2020 г. на ВКС, І г.о., в частта му, с която е оставена без разглеждане подадената от Е. Б. касационна жалба срещу въззивно решение № 6963 от 15.10.2019 г. по гр.д. № 4468/2019 г. на Софийски градски съд, въззивен състав. В частната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. Жалбоподателката поддържа, че същото е необосновано, тъй като съставът на ВКС не е определил вярно предмета на касационната жалба. В писмен отговор на частната жалба ответните страни Д. Т. Б., Х. Д. Д., С. А. Т. - Д., Р. И. С., Д. К. Я., В. Й. Г., Ц. Р. Г., И. К. Я. и М. П. А. изразяват становище, че същата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС е приел, че подадената от Е. Б. касационна жалба срещу въззивно решение № решение № 6963 от 15.10.2019 г. по гр.д. № 4468/2019 г. на Софийски градски съд е недопустима поради липса на правен интерес, тъй като въззивното решение като резултат е благоприятно за жалбоподателката, а съгласно разясненията, дадени в т.18 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, страната не може да обжалва само мотивите. Определението е правилно. С въззивно решение № 6963 от 15.10.2019 г. по гр.д. № 4468/2019 г. на Софийски градски съд е отменено решение № 551 884 от 03.12.2018 г. по гр.д. № 584352/2017 г. на Софийски районен съд, и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният против Е. Б. Б. иск с правно основание чл. 109 ЗС. С оглед този резултат съставът на ВКС е направил обоснован извод, че за жалбоподателката липсва правен интерес от обжалване на въззивното решение, тъй като то е постановено в нейна полза. По общо правило подаването на касационна жалба е предпоставено от наличието на правен интерес от обжалване на въззивното решение. Такъв е налице, когато решението е неблагоприятно, изцяло или отчасти, за обжалващия, тъй като засяга негови права. След като искът против жалбоподателката е отхвърлен от въззивния съд, по пътя на касационното обжалване тя не би могла до постигне друг, по - благоприятен резултат. Съгласно приетото в т. 18 от ТР № 1/4.01.2001 г. на ОСГК на ВС, мотивите на съдебното решение не се ползват със сила на пресъдено нещо и затова не подлежат на самостоятелно обжалване. На обжалване подлежи само диспозитива, който обективира решаващата воля на съда относно съществуването, респективно несъществуването на спорното право и предмета на делото. По тези съображения обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното съдът