Определение № 465 от 14.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 406/2011 г.

Производството по ч.т.д.№ 406/2011г. е образувано по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 1253/16.11.2009г., постановено по ч.гр.д.№ 1074/09г. от Пловдивския апелативен съд, с което е отменено определение № 1858/12.10.2009г. по т.д.№ 691/09г. на Пловдивския окръжен съд и е допуснато обезпечение на бъдещите искове на [фирма] срещу [фирма]. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. констатира, че частната касационна жалба е недопустима. Обжалваното въззивно определение е постановено при действието на нормата на чл.396, ал.2 ГПК до изменението с ДВ бр.100/2010г. При старата редакция на разпоредбата определението, с което въззивният съд се произнася по частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд, с което е допуснато обезпечение или молбата е оставена без уважение, не подлежи на касационно обжалване – Тълкувателно решение № 1/21.07.2010г. по тълк.д.№ 1/10г. на ОСГТК на ВКС. Определението е влязло в сила към датата на изменението на процесуалния закон със ЗИД на ГПК в сила от 21.12.2010г. Новата регламентация на обжалване на определенията по молби за обезпечения по чл.396, ал.2 ГПК не създава право за оспорването им пред ВКС, тъй като същите не са подлежали на касационен контрол и са влезли в сила от датата на постановяване на въззивното определение. По тези съображения частната касационна жалба следва да се остави без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд