Определение № 6622 от 16.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5522/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на П. В. С. срещу Определение № 5124/04.05.2026 г. на Административен съд (АС) Пловдив, постановено по адм. дело № 951/2026 г. С обжалваното определение е спряно производството по адм. дело № 951/2026 г. по описа на АС - Пловдив, до приключване на производството по дело С - 676/2025 г. на СЕС. Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно, като противоречащо на вече постановената практика на ВАС по идентични хипотези. Моли обжалваното определение да се отмени и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира разноски за настоящата инстанция и адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗА) за осъществената от адв. Паров безплатна адвокатска защита. Представя списък на разноските. Ответникът по частната жалба – „ЕОС Матрикс“ ЕАД, чрез процесуален представител, оспорва частната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното определение да се остави в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение и да спре производството по адм. дело № 951/2026 г., на основание чл. 154а, ал. 8 АПК, АС – Пловдив е приел, че отговорите на отправените до Съда на Европейския съюз (СЕС) въпроси от АС – Варна по адм. дело № 1643/2025 г. в преюдициално запитване, по което е образувано дело С-676/25, са от съществено значение за решаване на спора, с който е сезиран. Определението е правилно. Правилна е преценката на съда за наличие на хипотезата на чл.154а, ал. 1, т. 8 от АПК, тъй като отправените въпроси до СЕС с Определение № 11385 от 21.10.2025 г. по адм. дело № 1643/2025 г. по описа на АС – Варна имат значение за правилното разрешаване на спора, с който е сезиран АС – Пловдив. Спорен и по двете дела е въпросът в каква форма се дължи предоставянето на лични данни - достатъчно ли е извлечение от носителите на данни с информацията за личните данни на субекта, които се обработват от администратора, или последният следва да предостави носителите на данни в цялост, т.е. при изрично искане за това да предостави пълно копие от съответния договор, във връзка с който са били събрани и се обработват данните, без изрично да е уточнено дали това да действащи или приключили договори поставените въпроси в отправеното преюдициално запитване са относими за решаването на спора. Търсеното от СЕС тълкуване съобразно формулираните в определението на АС – Варна пет преюдициални въпроса касае, наред с друго, границите на упражняване на правото на субекта на данни по член 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 да получи информация за обработваните от администратора негови личните данни, съдържанието на правото на копие от личните данни, които са в процес на обработване, както и значението на достъпа до пълното копие от съответния носител на данните за упражняването на правото на достъп по смисъла на член 15 от Регламент (ЕС) 2016/679, в ситуация, различна от тези по който има постановени дела на СЕС - № С-307/22, № С-487/21. Предвид сходността на фактите и спецификата на поставените въпроси относно визираната хипотеза на достъп до лични данни, в частност правото на копие от личните данни, правилно административният съд е приел, че актът на СЕС по дело № С-676/25 ще бъде с обуславящо изхода на спора значение. В този смисъл е и Определение № 4860/04.05.2026 г. на ВАС по адм. дело № 2734/2026 г.; Определение № 2839/13.03.2026г. на ВАС по адм. дело № 2438/2026 г., Определение № 4308/20.04.2026г. на ВАС по адм. дело № 2615/2026 г., Определение № 2940/17.03.2026г. на ВАС по адм. дело № 2468/2026 г., Определение № 5826/29.05.2026г. на ВАС по адм. дело № 4347/2026 г. Оспореното определение съответства на закона и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение