Определение № 381 от 05.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5411/2015 г.

Производство по чл. 307 ГПК. Постъпила е молба за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на влязлото в сила решение № 38/05.03.2009 на Бургаския окръжен съд по гр.д. № 537/2008, с което е потвърдено решение № 22/21.05.2008 на Поморийския районен съд по гр.д. № 273/2007 за разпределяне ползването на недвижим имот по чл. 32, ал. 2 ЗС. Молителите Г. А. Г. и Ж. Г. Г. искат отмяната на посоченото решение, тъй като в нарушение на съдопроизводствените правила не е спряно производството по делото на основание чл. 182, ал. 1, б. „г” ГПК (отм.), въпреки наличието на подаден от тях сигнал за извършено престъпление, както и не е отложено заседанието за разглеждане на същото дело, с което е нарушено правото им на защита. Ответниците по молбата И. Х. Х. и Ц. А. Х. правят отвод за просрочие на молбата. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, като констатира, че атакуваното решение е постановено на 05.03.2009 г., влязло е в сила на 02.05.2009 г., а молбата за отмяна е постъпила в съда на 29.07.2015 г, намира, че тя е просрочена. Срокът за отмяна поради нарушаването на правото на защита тече от узнаването на решението. На молителите то е надлежно връчено при отказ на 02.04.2009 г. Молителите не са подали касационна жалба и решението е влязло в сила на 02.05.2009 г. От тогава до подаването на молбата за отмяна са минали повече от шест години. Ответницата по молбата И. Х. Х. и Ц. А. Х. не претендират разноски. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение