Определение № 266 от 21.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4894/2025 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество срещу определение №2036 от 30.07.2025 г. по в.ч.гр.д. №1488 по описа за 2025 г. на Софийския апелативен съд, 4-ти граждански състав, с което е оставена без уважение частната жалба с вх. № 42934 от 7.4.2025 г. срещу определението, с което производството по гр. д. № 10544 по описа за 2021 г. на Софийския градски съд е прекратено.

Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което моли да бъде допуснато до касационно обжалване, да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Въпросите, по които желае да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК са следните:

1. Съществува ли норма в ЗОНПИ, съгласно която отнемане на незаконно придобито имущество е възможно само и единствено ако се докаже пряка или косвена причинна връзка между деянието, станало формален повод за образуване на проверка и средствата, с които е придобито имущество, обект на исковата претенция? Ако има такава норма, то дали тя е предпоставка за редовност на исковата молба по основанията за допустимост, или е предпоставка за основателност на исковата претенция?

2. Допустимо ли е приравняване и съпоставяне между постановени решения на ЕСПЧ /Дело Т. и други срещу България“, дело „Й. и други срещу България“/ по водени дела по реда на ЗОПДИППД/отм./ и ЗОПДНПИ/отм./ с тези, образувани и водени по реда на ЗОНПИ, развиващи се независимо от наказателното производство?

3. Какъв е стандартът на доказване за установяване на връзка между незаконна дейност и придобито имущество в производството по ЗОНПИ и достатъчно ли е за спазване принципа на пропорционалност по чл.1 от Протокол 1 към ЕКЗПЧОС установяването на предположение за такава връзка, основано на комплексната оценка на обстоятелствата, включително значителното несъответствие между имуществото и нетния доход?

Р. К. К. застъпва становището, че няма основания за допускане на определението на Софийския апелативен съд до касационно обжалване, като оспорва частната жалба и по същество.

Прокуратурата на Република България и „Антония-2006“ ЕООД не вземат становище по частната жалба.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид становищата на страните, по движението на делото приема следното:

За да потвърди прекратителното определение на първоинстанционния съд, въззивният съд е приел в обжалваното определение, че по исковете с правно основание чл.151 във връзка с чл.142, ал.2, т.1 и т.2 от ЗОНПИ Комисията следва да изложи факти в исковата молба за връзка между имуществото, чието отнемане се търси и някакъв вид правонарушение. Непосочването на такива факти представлява нередовност на исковата молба, която не е отстранена от Комисията, въпреки дадените и указания. Следователно разрешението на първия въпрос на касатора е от решаващо значение за изхода на спора дали образуваното производство законосъобразно е било прекратено. Трябва на първо място да се отговори на питането дали отнемане на незаконно придобито имущество е възможно само и единствено ако се докаже пряка или косвена причинна връзка между деянието, станало формален повод за образуване на проверка и средствата, с които е придобито имущество, обект на исковата претенция, което предполага и отговор на втория и третия въпрос на касатора. На второ място, ако има такова изискване, трябва да се изясни дали то представлява предпоставка за редовност на исковата молба, или е предпоставка за основателност на исковата претенция/второ изречение на първия въпрос на касатора/. Всички тези въпроси се включват в общия въпрос какви са задължителните материалноправни предпоставки за реализиране на потестативното право на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество. По този въпрос с разпореждане от 15 януари 2026 г. на Председателя на ВКС е образувано тълкувателно дело № 1 по описа за 2026 г. на ОСГК на ВКС. Ето защо производството по делото трябва да бъде спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК във връзка с чл. 292 от ГПК до постановяване на тълкувателно решение по тълк.д. № 1 по описа за 1016 г. на ОСГК на ВКС.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение