Определение № 86 от 18.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 1101/2018 г.

Производството е по реда на чл. 247 ГПК. Образувано е по молбата (с вх. № 8181/25.ІХ.2019 г.) на Н. Р. С. от [населено място], [община], обл. Д., подадена чрез нейния процесуален представител по пълномощие от АК-Д., в която се съдържа искането й за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка досежно размера на присъдения по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата хонорар, изразяваща се в това, че, ако в мотивите /на стр. 5/ към постановеното по настоящето дело решение № 51/10.ІХ.2019 г. било прието, че присъденият за двете предходни инстанции хонорар за осъщественото безплатно процесуално представителство следвало да бъде намален от 5470 лв. – съответно на 4 250 лв., то в диспозитива на същия съдебен акт въпросното намаление се е оказало „по-голямо“: до размер на сумата 3 250 лева. Предвид възможността по чл. 247, ал. 1, предл. 1-во ГПК, допусната очевидна фактическа грешка в съдебно решение да бъде поправена по служебен почин на съда, постановил същия съдебен акт, в процесния случай не е провеждана процедурата по ал. 2 на горния законов текст /връчване на препис от молбата за поправката и даване на указание до насрещната страна за представяне на отговор в едноседмичен срок/. Констатирана се, че на стр. 5 от мотивите към постановеното по настоящето дело решение /стр. 82 по номерацията на делото/, редове 32-37 отгоре надолу, че „присъденият на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в полза на процесуалния представител на С. от АК-Д. хонорар в размер на 5 470 лв. за осъщественото безплатно процесуално представителство в двете предходни съдебни инстанции ще следва да бъде намален на 4 250 лв. /четири хиляди двеста и петдесет лева/“. Констатира се също така и че в диспозитива на същото решение /стр. 83 по номерацията на делото/, редове 23–27 отгоре надолу, че се „намалява размера на присъдения на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата хонорар в полза на процесуалния представител на ищцата адв. М. Я. от АК-Д. от 5 470 лв. за двете предходни инстанции – на 3 250 лв. /три хиляди двеста и петдесет лева/ “. Очевидно е, при съпоставяне съдържанието на горните две констатации, несъответствието между формираната в мотивите към решението по чл. 290 ГПК действителна воля на настоящия съдебен състав относно размера, до който е следвало да бъде намален дължимият по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатски хонорар, и нейното външно изразяване в текста на диспозитивната част от това решение. Грешката е конкретно в изписването на първата цифра от сумата на възнаграждението. Поради това ще следва да се допусне поправката й в частта от диспозитива на съдебния акт /абзац трети/, имаща характера на определение за разноски по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК, като вместо посочената там крайна сума „3 250 лв. /три хиляди двеста и петдесет лева/“, да се чете: „4 250 лв. /четири хиляди двеста и петдесет лева/“. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение