Определение № 2269 от 21.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2837/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. Г. С. срещу определение № 1128/27.04.2023 г. по в. гр. д. № 859/2022 г. на Софийския апелативен съд, с което е оставена без уважение молба вх. № 5047/06.03.2023 г., подадена от С. С. с искане за предоставяне на правна помощ. Апелативният съд е приел, че срещу постановеното от него въззивно решение в срок е постъпила касационна жалба на С. С., която е била нередовна поради несъответствие с изискванията на чл.284, ал.1, т.3; ал.2; ал.3, т.1 и т.4 ГПК. С разпореждане, връчено лично на касаторката на 27.02.2023 г., са дадени указания за отстраняване на нередовностите. В срока за изпълнение на указанията е постъпила молба от С. за предоставяне на правна помощ. С разпореждане № 983 от 07.03.2023 г. са дадени указания до молителката да удостовери твърдението си за влошено материално и здравословно състояние. Указанията са получени лично на 23.03.2023 г., но не са изпълнени. Съдът е обсъдил предпоставките на чл.23, ал.3 и чл.24 от Закона за правната помощ и е приел, че поради липса на доказателства за влошено материално и здравословно състояние молбата за предоставяне на правна помощ е неоснователна. В частната жалба не се сочи в какво се състои неправилността на обжалваното определение, а и това не е необходимо, тъй като съгласно Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК, ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване пред ВКС определение на апелативен съд, постановено в производство по чл.94 и сл. ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Законосъобразен е изводът на въззивния съд, че правната помощ се предоставя от съда само при наличие на предпоставките на чл.23 от Закона за правната помощ /ЗПП/ и при липса на пречката по чл.24 ЗПП. В съответствие с данните по делото е констатацията, че молителката С. С. не е представила доказателства по чл.23, ал.3 ЗПП, поради което правна помощ не може да й бъде предоставена. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,