Определение № 12493 от 04.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11255/2025 г.

Производството е по реда на чл.229, ал.1, т.1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на К. Д. Д. от гр. Бургас, [адрес], срещу Определение № 7924/19.09.2025 г. на Административен съд - Бургас по адм. дело № 1593/2025 г. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на К. Д. срещу отказ на служители на Общинско предприятие „транспорт“, гр. Бургас за осигуряване на достъп до административната преписка, касаеща принудително преместване на управлявано от жалбоподателя моторно превозно средство (МПС) с рег. №[рег. номер], извършена на 12.08.2025 г. и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател счита определението за неправилно. Сочи, че съдът неправилно е приложил материалния закон и утвърдената съдебна практика. Обоснова, че искането за осигуряване на достъп до административната преписка по приложена спрямо управляваното от него МПС принудителна административна мярка представлява искане за административна услуга и не предоставянето, на която подлежи на съдебен контрол съгласно § 8 от Преходните и заключителните разпоредби (ПЗР) на АПК. Иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия, както и присъждане на сторените в това производство разноски. Със заявление от 01.12.2025 г. частният жалбоподател представя е списък по чл. 80 ГПК за направените разноски. Частната жалба е приподписана от адв. П. Белчев от Адвокатска колегия - Благоевград. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По същество, частната жалба е основателна. За да постанови обжалваното определение Административен съд – Бургас приема, че жалбата, поставила начало на съдебното производство е недопустима, тъй като е насочена срещу акт, който не подлежи на съдебен контрол. Аргументира, че искането на лицето да му бъде осигурен достъп до административната преписка по приложената мярка, направено до административния орган представлява искане на основание чл. 34, ал.1 АПК. Нормата е процесуална, осигурява правото на страната в административното производство да участва в него, поради което нейното нарушение се отразява на законосъобразността на издадения административен акт и защитата се реализира в хода на производството по оспорването на акта, а не самостоятелно. Съдът заключава по тези съображения, че искането, с което лицето е сезирало административният орган не представлява административна услуга и не представлява годен за оспорване предмет, поради което жалбата е недопустима за разглеждане на основание чл. 159, т.1 АПК. Определението на съда е валидно и допустимо, но неправилно. Съгласно § 1, т. 2, б „в“ от Допълнителната разпоредба в Закона за администрацията по смисъла на този закон "Административна услуга" е извършването на други административни действия, които представляват законен интерес за физическо или юридическо лице. В случая жалбоподателят е поискал от административния орган да му осигури достъп до административната преписка по приложената принудителна административна мярка. Според данните от делото искането е направено непосредствено след прилагането на мярката, т.е. започнал е да тече срокът за оспорване на същата, без същият да е изтекъл. Видът и характерът на приложената административна мярка изключва по принцип участието на водача на МПС в производството по прилагане на конкретната принудителната мярка, поради което е изключено и приложението на чл. 34 АПК. Искането до административния орган да представи преписката по приложена мярка по-скоро е обусловено от интереса на лице да разбера, защо е приложена мярката и да прецени дали да упражни правото си на жалба срещу нея, а това попада в приложното поле на легалното определение за административна услуга по § 1, т. 2, б „в“ от Допълнителната разпоредба в Закона за администрацията. Отказът да бъде извършена услугата подлежи на съдебен контрол съгласно § 8 от ПЗР на АПК. С оглед изложеното основателни са доводите на частния жалбоподател, че обжалваното определение е постановено при неправилно приложение на закона, поради което същото следва да се отмени, а делото се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Въпросът за правото на разноски по частната жалба в производството по чл. 229 АПК следва да бъде разрешен в зависимост от изхода на делото при постановяване на крайния акт по съществото на спора. В подобни случаи, съгласно общите разпоредби на чл. 143 АПК и чл. 78 и чл. 81 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, разноските, направени от страните в рамките на частно производство пред по-горна инстанция, следва да се разпределят съобразно крайния изход на правния спор по делото – с крайния съдебен акт на инстанцията, която разрешава спора по същество. Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, пр. второ във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд, Седмо отделение