Определение № 228 от 30.10.2019 г. на ВКС по т. д. № 466/2019 г.

Производството е образувано по касационна жалба на З. В. М. против решение № 347/04.12.2018 г. по т.д.№ 548/2018 г. на Пловдивски апелативен съд. В хода на производството по чл.288 ГПК, настоящият състав констатира следното: С решение № 347/04.12.2018 г. по т.д.№ 548/2018 г. на Пловдивски апелативен съд е отменено решение № 297/13.06.2018 г. по т.д.№ 287/2017 г. на Окръжен съд Стара Загора, в частта му, с която ответникът „ Лев Инс „ АД е осъден да заплати на З. В. М. сума над 10 000 лева и до претендираните 26 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, в причинна връзка с ПТП на 27.02.2015 г., настъпило по вина на водача на застрахован при ответното дружество, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите лек автомобил, като е потвърдено решението в останалата му част - до размера на присъдено обезщетение от 10 000 лева, ведно със законната лихва върху същото, начиная от 27.02.2015 г.. Въпреки изложените мотиви, съдържащи решаващ извод за неоснователност на иска с правно основание чл.226 ал.1 КЗ / отм./ и за отхвърлянето му, за разликата над сумата от 10 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, в която част е отменено първоинстанционното решение и в която част е атакувано от касаторката, липсва отхвърлителен диспозитив. Несъответствието между мотиви и диспозитив обуславя наличието на очевидна фактическа грешка, за която съдът следи и служебно и която предпоставя връщане на делото на въззивна инстанция, за отстраняването й по реда на чл. 247 ГПК. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение