Определение № 65 от 06.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11800/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, вх. № 24591 от 21.11.2025 г. по описа на Върховния административен съд, на Г. В. К., понастоящем в Затвора в [населено място], против Определение № 2035 от 13.11.2025 г., постановено по адм. д. № 1229 по описа на Административния съд София-област за 2025 г. в частта му, в която на на лицето е отказано предоставянето на правна помощ за производството по това дело. С доводи за неправилност на обжалваното определение, частният жалбоподател иска отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената от него против Административния съд София-град искова молба. Частната жалба е подадена от надлежна страна, адресат на обжалваното определение, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Съдебното производство пред Административния съд София-област е образувано по искова молба на частния жалбоподател, именувана „частна жалба: 5252“ (л. 4 от адм. д. № 11332/2025 г. по описа на Административния съд София-град), предявена против Административния съд София-град за осъждането на ответника да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на сумата от 1 000 000, 00 евро. С исковата молба К. отправил искане да бъде освободен от държавна такса и да му бъде предоставена правна помощ от вида процесуално представителство за исковото производство. Постановено е атакуваното пред настоящия съд определение, с което решаващият състав на Административния съд София-град е преценил искането на ищеца за освобождаване от държавна такса за основателно, респ. го е освободил от такава. Приел е обаче, че за лицето не са налице предпоставките по Закона за правната помощ (ЗПП) за предоставяне на правна помощ по преценка на съда. Счел е, че предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на ищеца. Позовал се е на служебно известна му информация за множество дела, образувани пред Административния съд София-област и инициирани от К. – над 45 бр. за 2024 г. и 2025 г. Обосновал се е, че лишеният от свобода е достатъчно способен да осъществява лично защитата си по исковото производство, доколкото има опит от над 45 съдебни производства пред Административния съд София-област, в рамките на които са извършвани всички процесуални действия и той е преминал през всички фази на процеса. Мотивиран така, съдът е постановил атакувания в настоящото производство резултат. Определението в обжалваната му част е неправилно. Фактическото обстоятелство, възприето от административния съд и обосновало решаващия му извод да откаже предоставянето на правна помощ, не може да се подведе под хипотезата на чл. 24, т. 1 от Закона за правната помощ. При този извод на настоящата инстанция, логичното следствие е, че липсват мотиви в обжалваното определение, обосноваващи отказа на правна помощ. Липсата на мотиви е съществен порок на съдебния акт, който е самостоятелно основание за отмяната му и връщане на делото на същия съдебен състав, за ново произнасяне по молбата за предоставяне на правна помощ. При новото произнасяне, административният съд трябва да изследва релевантните обстоятелства, изискващи се от разпоредбите на ЗПП. По тези съображения и на осн. чл.236 вр. с чл. 221, ал.2, вр. с чл.222, ал.2 АПК, Върховният административен съд