Определение № 103 от 13.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1101/2013 г.

Производството е по чл.274, ал.2, изречение второ ГПК. Образувано е по частна жалба от Р. П. Н. от [населено място] против определение №876/28.12.2012 г. по ч.гр.д.№803/2012 г. по описа на Върховния касационен съд, ІV г.о., с което е оставена без разглеждане частна жалба от 27.12.2012 г. на Р. П. Н. срещу определение от 13.11.2012 г. по гр.д.№769/2012 г. на ВКС, ІІІ г.о., в частта му, с която не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от 20.4.2010 г. по гр.д.№50/2012 г. по описа на окръжен съд – Бургас. С обжалваното определение тричленният състав на ВКС, ІV г.о., е приел, че определението от 13.11.2012 г. по гр.д.№769/2012 г. на ВКС, ІІІ г.о., в частта му, с която не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от 20.4.2010 г. по гр.д.№50/2012 г. по описа на окръжен съд – Бургас, следва да се остави без разглеждане. В частната жалба се поддържа оплакване за неправилност на обжалваното определение, тъй като недопускането на касационно обжалване прегражда по-нататъшното развитие на делото. Моли се за отмяна на обжалваното определение в посочената част. Ответникът по частната жалба В. В. е депозирал отговор по смисъла на чл.276 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната жалба, взе предвид изложеното в отговора на ответника в настоящото производство и с оглед разпоредбата на чл.274, ал.2, изречение второ ГПК, намира следното: Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в законния срок. Разгледана по същество тя е неоснователна. Обжалваното определение на тричленния състав на ВКС, ІV г.о., е правилно. Определенията по чл.288 ГПК представляват нова категория съдебни актове, за които няма предвиден ред за контрол, тъй като въпреки характера на правораздавателен акт на ВКС те са свързани с дейността по селекция, а не с дейността по осъществяване на контролни функции на третата инстанция за законосъобразност по отношение на въззивното решение. Поради това е без значение дали с това определение не се допуска обжалване, чиято последица е влизане в сила на въззивното решение, или това,у с което се допуска касационно обжалване, т.е. определението по селекция и определение по движение на делото, с което се дава възможност за проявление и на деволутивния ефект на касационната жалба. Поради това определенията по чл.288 ГПК не подлежат на последващ съдебен контрол. Поради това частната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение, а обжалваното определение - потвърдено. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,