Решение № 314 от 20.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 574/2009 г.

Решение № 314 от 20.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 574/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 291 и сл. ГПК. Т. Г. Т., Г. П. Г. и Д. П. Г. са подали касационна жалба срещу решение № 320 от 22.12.2008 г. по гр. д. № 589 от 2007 г. на С. окръжен съд като считат, че е неправилно и необосновано и са налице условията по чл. 281, т. 3 от ГПК. Посочват, че незаконосъобразно е прието, че ответника е добросъвестен владелец и е уважено възражението му за заплащане на подобрения и правото на задържане. Подали са жалба и срещу допълнителното решение № 320 от 22.12.2008 г. по същото дело, с което е отхвърлен иска им за обезщетение. Депозирана е касационна жалба и от М. Г. М. срещу решението в частта, с която е уважен иска за ревандикация на спорния имот, предявен от Т. Г. Т., Г. П. Г. и Д. П. Г. като се излагат съображения за неправилност на съдебния акт също субсумирани в хипотезата на чл. 281, т. 3 ГПК. С определение № 593 от 2.07.2009 г. по гр. д. № 574 от 2009 г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение е допусната касационна проверка на решението и по двете касационни жалби при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Касираното решение е постановено след отменително решение № 1* от 18.07.2007 г. по гр. д. № 1* от 2006 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, с което са дадени указания по приложението на закона. С въззивното решение С. окръжен съд е приел и произнесъл по ревандикационен иск, предявен от Т. Г. Т., Г. П. Г. и Д. П. Г. против М. Г. М. за земеделска земя с площ от 1 000 кв. м., представляваща новообразуван имот № 1* в кадастрален район № 259 по одобрения план за новообразуваните имоти на гр. С., одобрен със заповед № 329 от 15.04.2003 г. Намерил е този иск за основателен защото е заключил, че са налице и трите елемента от фактическият състав на ревандикацията, а именно: ищците са собственици, ответника осъществява фактическа власт върху спорната вещ и тази фактическа власт е без правно основание. С това решение се е произнесъл и по направеното възражение от ответника за задържане и подобрения като е осъдил ищците да заплатят на М. Г. М. увеличената стойност на имота в размер на 8 400 лв., приемайки, че той е добросъвестен подобрител. Произнесъл се е и по чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) като е отменил н. а. № 16, т. 01, н. д. № 47 от 1997 г. на С. нотариус, който е легитимирал ответника като собственик на имота, придобит на оригинерно основание- придобивна давност. Постановеното решение обаче е недопустимо защото е поставено по непредявен иск. Решенията следва да се обезсилят и делото да бъде прекратено . Съображенията за това са следните: Иска за ревандикация се предявява от невладеещия собственик срещу владеещия несобственик . Доказателствената тежест за установяване на собствеността тежи върху ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване на установи този факт. В конкретния случай още в исковата молба е посочено, че ищеца не може да се легитимира като собственик по земеделска реституция, тъй като процедурата по възстановяването на собствеността върху земята не е завършена. В раздел II, т. 2 от Решение № 5* от 28.02.2001 г. на ПК, гр. С. изрично е посочено, че възстановяването на правото на собственост ще се извърши въз основа на влезлия план за новообразуваните имоти. Такъв план към датата на подаване на исковата молба не е бил изготвен, а е одобрен със заповед № 329 от 15.04.2003 г. Дори след одобряването на плана ищците не са се легитимирали като собственици, тъй като съгласно чл. 28а, ал. 1 ППЗПСЗЗ за възстановяването, съответно за придобиването, на правото на собственост върху всеки от новообразуваните имоти се издава заповед от кмета на общината с точно индивидуализиране на имота въз основа на влязъл в сила план по чл. 28, ал. 4 ППЗПСЗЗ. Такава заповед не е издадена. По делото обаче е представен графичен материал "скица" № 0* от 9.07.2003 г., която е извадка от плана за новообразуваните имоти, одобрен с посочената по-горе заповед, в която се вижда, че имота е заснет с номер 163, кадастрален район № 258 и е записан на името на М. Г. М. Следователно по този план имота се води собственост на ответника, което представлява пречка за снабдяването на ищците със заповед на кмета на община. за възстановяване на собствеността по реда на ЗПСЗЗ. За да се издаде този административен акт е необходимо да се допусна поправка в плана по § 4к, ал. 8 ЗПСЗЗ. Ако поправката е свързана със спор за материално право какъвто е и настоящия случай т. е. спор за собственост то е необходимо абсолютното право да се установи преди това по съдебен ред. Ищците няколко пъти са сменяли становището си относно характера на предявеният иск, като в някои от становищата си са се позовавали и на разпоредбата на § 4"и" от ПЗР на ЗПСЗЗ въпреки, че за предявяването на съдебни спорове по този ред следва да е спазен едногодишен преклузивен срок, който съгласно § 35 от ЗИДЗПСЗЗ е изтекъл. Предявеният иск за ревандикация е недопустим защото е преждевременно предявен, тъй като ищеца към датата на заявяването му не може да се легитимира като собственик. Собствеността е следвало да съществува към датата на подаване на иска, а към този момент и към датата на разглеждането на делото във ВКС тази собственост не е налице. Решенията следва да бъдат обезсилени и производството прекратено включително и в частта, с която съдилищата са се произнесли по направените възражения на ответника за подобрения и задържане защото те са обусловени от резултата по главният иск за собственост. Страните следва да понесат разноските така както са ги направили с оглед изхода от спора. По тези съображения Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение