Определение № 22 от 10.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3696/2020 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. Подадена е молба от 06.01.2021 г. от „Сервиз строителна техника 2“ ЕООД с искане да се допълни постановеното по настоящото дело определение № 332/07.12.2020 г., чрез присъждане на разноски на молителя за адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лв., каквото искане е направено с писмения отговор по молбата за отмяна на влязло в сила решение, депозирана от Д. А. П., но съдът не се е произнесъл. Насрещната страна, чрез процесуалния си представител – адв. Е. П. е взела становище за неоснователност на молбата с правно основание чл.248 ГПК, а при условията на евентуалност е заявено възражение за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение приема, че молбата е допустима-депозирана е в срока по 248, ал.1 ГПК и е основателна. С посоченото определение, съдът в настоящия си състав, остави без разглеждане молбата Д. А. П. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК на влязло в сила решение № 1789/16.04.2019 г., постановено по гр.д. № 158/2019 г. по описа на Окръжен съд Благоевград и прекрати производството по делото. Насрещната страна по молбата за отмяна - „Сервиз строителна техника 2“ ЕООД е поискала присъждане на разноски с депозирания по делото отговор, като с него са представени и доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 28.09.2020 г. в размер на 500,00 лв. за изготвяне на отговор по молбата за отмяна и за процесуално представителство в производството по чл.303 и сл. ГПК и списък по чл.80 ГПК. Неоснователни са изложените в отговора на молбата с правно основание чл.248 ГПК доводи, че уговореното адвокатско възнаграждение не е заплатено от търговското дружество, тъй като видно от представения договор за правна защита и съдействие, последното е платено изцяло, в брой, при подписване на договора, който служи като разписка за доказването им, в който смисъл са разясненията по т.1 от ТР №6/2012 г. та ОСГТК на ВКС. Налице е обаче основание за намаляването им по реда на чл.78, ал.5 ГПК до посочения в чл.9, ал.4 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. минимален размер от 300,00 лв., доколкото защита се свежда единствено до подаване на отговор на молбата за отмяна, без процесуално представителство. С оглед гореизложеното, налице са предпоставките за допълване на определение № 332/07.12.2020 г. в частта за разноските, които са били своевременно поискани от ответника по молбата за отмяна и чиито размер и плащане се установява от представения договор за правна защита и съдействие. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,