Определение № 155 от 27.09.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3523/2017 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 3751 от 26.06.2017 г. на С. С. С. чрез адвокат А. А. от АК – [населено място] против определение № 481 от 12.06.2017 г., постановено по в.гр.д.№ 13/2017 г. по описа на Окръжен съд – гр. Перник, ГК, с което е допълнено постановеното по същото дело решение № 90 от 28.02.2017 г. в частта за разноските, като настоящата жалбоподателка (заедно с Р. В. К. и К. В. К.) е осъдена да заплати на противната страна сумата 500 лева за защитата й във въззивното производство. Ответницата по частната жалба Ц. Д. С. не е подала писмен отговор. Върховният касационен съд в настоящия си състав констатира, че срещу решение № 90 от 28.02.2017 г. по въззивното гражданско дело са подадени касационна жалба от С. С. С. чрез адвокат А. А. от АК – [населено място] и касационна жалба от Р. В. К. и К. В. К., също чрез адвокат А. А. от АК – [населено място], като е образувано касационно гражданско дело № 3524/2017 г. по описа на ВКС, Второ гражданско отделение. По силата на чл. 248, ал. 3, изр. второ ГПК, определението за разноските подлежи на обжалване по същия ред, по който се обжалва самото решение. Тъй като произнасянето на съда по частната жалба е свързано с произнасянето по касационната жалба, не се налага отделно разглеждане на частната жалба от касационната жалба срещу въззивното решение, поради което при условията на чл. 213 ГПК, съдът