Решение № 870 от 24.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 137/2010 г.

ВКСIV гражданско отделение24.02.2011 г.докладчик Стоил Сотиров

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1324/28.10.2009 г. по гр. д. № 1964/2009 г. по описа на Софийския апелативен съд, г. к., I-ви състав. ОСЪЖДА [фирма], със седалище и адрес на управление - [населено място], област П., [улица], представляван от И. Д. Ш., да заплати на В. В. Д., ЕГН - [ЕГН], от [населено място] баня, област Софийска, [улица], деловодни разноски в размер на 3180 /три хиляди сто и осемдесет/ лева. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 870 от 24.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 137/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 695/21.06.2010 г. по настоящото дело е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касационно обжалване на въззивно решение № 1324/28.10.2009 г. по гр. д. № 1964/2009 г. по описа на Софийския апелативен съд, г. к., I-ви състав, по подадена от ищеца [фирма] от [населено място], област П., касационна жалба, вх. № 9789/07.12.2009 г. С решение № 1324/28.10.2009 г. по гр. д. № 1964/2009 г. С. апелативен съд, г. к. I-ви състав, е потвърдено решение № 467/09.7.2009 г. по гр. д. № 1047/2008 г. по описа на Софийския окръжен съд, г. о., 2-ри състав, с което са отхвърлени изцяло предявените от [фирма] - [населено място], област П., срещу В. В. Д. от [населено място] баня, област Софийска, обективно съединени искове по чл. 211, във връзка с чл. 203, ал. 2 КТ за заплащане на сумите 5705 лева - цената на разпиления товар, 17703,67 лева - стойността на ремонта на автомобила и 12655,04 лева - заплатените лизингови вноски. Въззивната инстанция е приела, че вредите не са причинени на работодателя умишлено и не са резултат от престъпление, поради което не може да бъде ангажирана пълната имуществена отговорност на работника. Въззивното решение е допуснато по материалноправния въпрос: "Каква е формата на вината на водач на МПС при пътнотранспортно произшествие причинено при несъобразяване на пътната обстановка?". По точното приложение на закона с оглед поставения въпрос. За да се отговори на поставения от касационния жалбоподател въпрос следва се изходи от разпоредбите на чл. 10 и чл. 11, ал. ал. 1-3 НК, а именно: Разпоредбата на чл. 10 НК предвижда, че "Общественоопасно е деянието, което застрашава или уврежда личността, правата на гражданите, собствеността, установения [населено място] правов ред в Република България или други интереси, защитени от правото." Разпоредбите на чл. 11 НК сочат, че:

1

Общественоопасното деяние е извършено виновно, когато е умишлено или непредпазливо;

2

Деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици;

3

Деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати. Вината винаги е определена - умишлена в двете и форми на разновидност /пряк и евентуален умисъл/, и непредпазлива - също в двете и форми на разновидност /престъпна самонадеяност или небрежност/. Дали е налице умисъл в неговите две разновидности - пряк или евентуален, или се касае до непредпазливост - съзнавана или несъзнавана, се определя от обективните обстоятелства. Отговорът на поставения от касационния жалбоподател въпрос се съдържа в самия него. Несъобразяването на водача на МПС с пътната обстановка и предизвикването от това на пътнотранспортно произшествие сочи на непредпазливост. При наличие на умисъл при пътнотранспортно произшествие е без значение дали то е причинено при съобразяване или не с пътната обстановка. По основателността на касационната жалба. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на въззивното решение като се акцентира на довода, че вината на работника е под формата на умисъл. Моли се за отмяна на обжалваното решение и уважаване на претенциите. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния представителна касационния жалбоподател - адв. М., който депозира и писмена защита. Претендират се разноски. Ответникът по касация - В. Д., посредством процесуалните си представители - адвокати Т. и П., оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение - в сила. Претендират се разноски за настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като разгледа касационната жалба, взе предвид становището на процесуалните представители на страните, изразени в съдебно заседание пред настоящата съдебна инстанция, писмената защита на касатора и на основание чл. 290 ГПК, намира за установено следното:

–

Решението на въззивната инстанция е правилно. Съгласно чл. 203, ал. 2 КТ при умишлено причинена вреда на работодателя или на вреда, причинена от престъпление, отговорността на работника се определя от гражданския закон. Основанието за възникване на тази отговорност е наличието на умисъл у работника при причиняването й. От данните по делото не може да се направи извод, че ответникът е действал при умисъл, защото липсват доказателства да е целял или допускал настъпването на вредоносния резултат. Всички предпоставки за реализиране на тази отговорност са в доказателствена тежест на работодателя, който не е установил изобщо причиняването на вредата умишлено. Поради това отговорността на работника може да бъде ангажирана само и единствено по реда на чл. 203, ал. 1, във връзка с чл. 210 КТ.

–

Изложеното налага извод за неоснователност на касационната жалба, поради което същата следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение - в сила.

–

С оглед изхода от спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касация деловодни разноски за настоящото производство в размер на 3180 лева.

–

Водим от изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1, хипотеза първа ГПК, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.

Цитирани разпоредби

5