Определение № 189 от 12.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 316/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с ал. 2, изр. първо ГПК. Образувано е по частна жалба от процесуалния представител на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ срещу определение № 12066 от 26.11.2020 г. по гр. дело № 122/2020 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, дванадесети състав, с което е оставена без уважение молба по чл. 248 ГПК на сдружението за изменение на въззивното решение № 11987 от 14.09.2020 г. по същото дело в частта за разноските, като се присъдят разноски от общо 3 374.30 лв., от които 1 767.20 лв. за първоинстанционното производство и 1 607.10 лв. за въззивното производство – пълният размер на разноските, сторени от настоящия молител, а не частично присъденият със самото решение, определен съобразно материалния интерес по делото и при намерено за основателно възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение. Счита, че незаконосъобразно въззивният съд се е произнесъл по молбата от негова страна като е отказал да присъди пълния претендиран размер на сторените разноски, тъй като пълномощникът на сдружението е осъществил представителство по въззивна жалба на ищцата с обжалваем интерес от 21 422.24 лв., респ. – по насрещна въззивна жалба на сдружението с обжалваем интерес 628.17 лв. в производството пред Софийски градски съд, както и по въззивна жалба на ищцата с обжалваем интерес 15 496.77 лв. и по насрещната въззивна жалба на сдружението с обжалваем интерес 1 633.64 лв. в производството пред Софийски апелативен съд. Ответникът по частната жалба не е подал писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с ал. 2, изр. първо ГПК. Разгледана по същество, тя е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, с което е постановен отказ по реда на чл. 248 ГПК да измени въззивното решение в частта за разноските, съдът е приел, че искането на молителя е обусловено от погрешната му представа за обжалваемия интерес, който е в размер на 17 220 лв., както е прието в мотивите на въззивното решение, тъй като размерът на обезщетението за периода 29.06.2010 г. до 26.06.2012 г., предмет на второто разглеждане от първоинстанционния Софийски градски съд, е 2 610.41 лв., а не 4 800 лв., като именно при този обжалваем интерес сочените във въззивното решение размери на адвокатските възнаграждения са определени съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ). Определението е правилно. С влязло в сила решение № 6969 от 30.08.2016 г. по в.гр.д. № 1978/2016 г. по описа на Софийски градски съд след частично обезсилване на решение № II-74-95 от 23.07.2015 г. по гр. д. № 44149/2012 г. по описа на Софийски районен съд на основание чл. 270, ал. 3, изр. второ ГПК делото е изпратено на родово компетентния първоинстанционен съд, а именно – Софийски градски съд, за разглеждане от първоинстанционен състав на СГС на предявения от М. В. Б. срещу Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ иск с правно основание чл. 282, ал. 3 КЗ (отм.) за заплащане на следните суми: за разликата над сумата от 2 189.59 лв. до сумата от 2 817.76 лв. и за разликата над сумата от 2 817.76 лв. до 4 800 лв. – обезщетение за имуществени вреди, неполучаване на издръжка от родителя В. Х. Б., поради настъпила смърт вследствие на ПТП от 29.06.2010 г., реализирано на територията на Република България, причинено от МПС с регистрационен номер от държава членка на системата „Зелена карта“, дължимо за периода от 29.06.2010 г. до 26.06.2012 г., както и за разликата над сумата от 80 лв. месечно до сумата от 200 лв. месечно за периода от 27.06.2012 г. до 11.08.2022 г., представляваща обезщетение за имуществени вреди – загуба на издръжка от родителя В. Х. Б., поради настъпила смърт вследствие на ПТП от 29.06.2010г., реализирано на територията на Република България, причинено от МПС с регистрационен номер от държава членка на системата „Зелена карта“. При разглеждане на делото от компетентния съд с решение № 5937 от 06.08.2019 г. по гр. д. № 89/2019 г. на СГС (поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение от 13.11.2019 г. по същото дело) искът е уважен за сумата от 273.60 лв. – неплатена част от обезщетение за имуществени вреди, пропусната издръжка за периода 29.06.2010 г. – 26.06.2012 г., ведно със законната лихва от 26.06.2012 г. до окончателното заплащане на сумата и сумата от 11.24 лв. месечно за периода 27.06.2012 г. – 11.08.2022 г., обезщетение за имуществени вреди, пропусната издръжка за периода, ведно със законната лихва от първо число на всеки месец върху всяко едно от месечните плащания до окончателното им заплащане, респ. е отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер. По въззивна жалба на ищеца срещу първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, респ. по насрещна въззивна жалба на ответника – в осъдителната му част, с решение № 11987 от 14.09.2020 г. по гр.д. № 122/2020 г. по описа на Софийски апелативен съд след частична отмяна и частично потвърждаване на първоинстанционното решение като краен резултат исковата претенция е отхвърлена в цялост. Настоящият състав на ВКС, Второ т.о, при тези данни по делото, напълно споделя изложените съображения на въззивния съд. Присъдените в полза на ответника разноски са правилно изчислени съобразно цената на предявения иск, определена съгласно чл. 69, ал. 1, т. 6 ГПК, и обжалваемия интерес във въззивната инстанция. Съобразно тях – предвид изхода на спора при инстанционното разглеждане на делото, и в съответствие с разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 НМРАВ, правилно на настоящия жалбоподател са присъдени разноски в общ размер на 2 831.21 лв. от които по 1 274 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на сдружението пред първата и втората инстанции, и сторени по делото разноски за платени държавни такси в общ размер на 283.21 лв. Въззивният съдебен състав законосъобразно е уважил и релевираното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, като по отношение на адвокатското възнаграждение и изхождайки от данните по делото за регистрацията по ЗДДС на упълномощения адвокат правилно е приложен и § 2а от ДР на НМРАВ. С оглед гореизложеното, съдебният състав на апелативния съд в съответствие със закона и приетото в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, правилно е разпределил отговорността за разноски, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение