Определение № 5291 от 26.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2620/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 - чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на С. Стоянова и М. Деянов и двамата представлявани от процесуалния им представител адв. Д.Пеков срещу определение №9370/30.10.2023г., постановено по адм. дело №7221/2023г. на Административен съд София-град, с което е оставена без разглеждане жалбата им срещу заповед №СОА23-РД57-17/ 15.06.2023г., издадена от кмета на Столична община, с която е отказано отписване от актовите книги за общинска собственост АПОС №2293 от 04.10.2017г. и АПОС №2294 от 10.04.2017г. Частните жалбоподатели оспорват извода на първоинстанционния съд за недопустимост на обжалването. Претендират отмяна на обжалваното определение, като неправилно и незаконосъобразно постановено и връщане делото на Административен съд София-град за разглеждане спора по същество. Ответникът - кметът на Столична община чрез процесуалния си представител юрисконсулт К.Цветков, в писмен отговор оспорва частната и прави искане същата да бъде оставена без уважение. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба за допустима - подадена от надлежна страна в срока, визиран в нормата на чл. 230 АПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение № 9370/30.10.2023 г., постановено по адм. д. № 7221/2023 г. е оставена без разглеждане жалбата на С. Стоянова и М. Деянов срещу заповед №СОА23-РД57-17/15.06.2023г., издадена от кмета на Столична община и е прекратил производството по административното дело. За да постанови този резултат съдът е приел, че подадената жалба е недопустима по своя предмет, тъй като липсва подлежащ на оспорване индивидуален административен акт. Приел е също, че административните заповеди, с които се отписват от актовите книги за общинска собственост имотите, неправилно актувани като общинска собственост, както и имотите, основанието за актуване на които е отпаднало, както и тези заповеди, с които се отказва отписване на тези имоти са административна дейност по надзор и актуване на имотите и същите не са индивидуални административни актове по смисъла на чл.21, ал. 1 от АПК. Съдът е приел, че в случая с постановения отказ административния орган е отрекъл правата на С.Стоянова и М.Деянов по отношение на искането за деактуване на посочените имоти, като се е позовал на разпоредбата на чл.7, ал.4 от ЗОС. Съдът е взел предвид и изложените в заповедта противопоставими права на собственост върху имотите, сочещи на спор за материално право по аргумент на чл. 64, ал.2 от ЗОС, административния орган не е извършил административната услуга, тъй като не е възникнало задължение, поради това, че не са налице предпоставките, а именно: имотът да е актуван неправилно или да е отпаднало основанието за актуването му. Обжалваното определение е валидно и допустимо и правилно. Дейността по актуване и деактуване (дейността по чл. 56 и 64 от ЗОбС) на имотите - общинска собственост е дейност по управление и отчитане на тези имоти. Актът за общинска собственост в съответствие с разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от ЗОС няма правопораждащо действие. Законосъобразно съдът е приел, че актът с който е отказано отписване от актовите книги не следва да се преценява като индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, тъй като искането за отписване на общински имоти е вътрешнослужебна дейност на администрацията и нейното извършване или отказ да бъде извършена не засяга никакви права и законни интереси на трети лица, независимо дали са физически или юридически лица. В актовите книги се регистрират обстоятелства във връзка със собствеността настъпили въз основа на определени юридически факти. Регистрацията в тях има само и единствено декларативно действие спрямо собствеността, но не я обуславя. Лица или органи, чиито права и законни интереси са били засегнати от действия по актуването или отписването могат да ги защитят по общия исков ред, а не по пътя на административното обжалване по смисъла на чл. 64, ал. 2 от ЗОбС. Следователно с обжалваното определение правилно административният съд е приел, че съдебното производство е недопустимо, актът не подлежи на оспорване на основание чл. 159, т. 1 АПК, оставил е без разглеждане жалбата и е прекратил съдебното производство по делото, което налага оставянето му в сила. На основание на горното и на чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,